Сингапур е известен с това, че насочва най-добрите си таланти към публичния сектор. Така е и с агенцията GovTech. Правителството се стреми да назначи в агенцията същия калибър технологични таланти, които биха били приветствани в редиците на Facebook или Google. Дори стига дотам, че се опитва да привлече таланти от тези фирми!
Лий Хсиен Лунг, бившият министър-председател на страната, посещаваше често Силициевата долина, където се обръщаше специално към сингапурските таланти, работещи в големи технологични фирми, за да се опита да ги примами да се върнат и да работят у дома – за държавни организации като GovTech.
Тези, които не можеха да бъдат убедени веднага да направят скока, биваха насърчавани да опитат да работят за правителството за по-кратки периоди, като например със стипендията „Smart Nation“ – програма с продължителност 3 месеца до 1 година – която насочва талантливите сингапурци да се върнат и да прекарат известно време в държавни агенции като GovTech.
Стипендията е полезна отправна точка за намирането на нов кариерен път. Някои от участниците изкарват периода на тестова работа в държавните служби и се връщат в частните фирми, други решават да останат. И двата сценария са желани резултати за правителството, тъй като внасят свежи нови идеи в работата на държавните институции.
Ентусиазъм за технологии
Апетитът за технически таланти е дълбоко заложен в сингапурското правителство. Той е налице дори на висши ръководни позиции. В повечето институции в публичния сектор по света персоналът е доминиран от хора с икономически и юридически профили, а не такива, които идват от науката и инженерните специалности. Но в Сингапур е различно.
През 2015 г. тогавашният министър-председател Лий Хсиен Лунг, който има дипломи по математика и по компютърни науки от Кеймбридж, сподели във Facebook своя програма за решаване на судоку, която сам е програмирал на C. Тя само за ден събра 36 000 харесвания и 12 000 споделяния.
Един от министрите му, Вивиан Балакришнан, незабавно преведе програмата на JavaScript и публикува своя собствена версия онлайн. Подобен вид ентусиазъм за технологии във висшите ешелони на управлението са рядкост в голяма част от останалия свят, а за Сингапур това е съществено предимство.
Как да задържим хората
Системата обаче е подложена на натиск. Правителството може да е събрало завидна група от технически таланти начело на публичните институции, но нарастващият брой глобални технологични компании, които откриват свои офиси в Сингапур – както направи OpenAI през 2024 г. – притиска публичния сектор. Сега той трябва да води битка, за да задържи своите хора.
Как да задържим хората си – това е на-важната мисия на ръководителя на Сингапурската държавна служба Лео Йип. Частните компании, особено тези от чужбина, имат силно желание да наемат хора с опит в държавните служби, защото такива кадри носят не само технически опит, но и ценни връзки. Освен това въпросните частни фирми имат „привидно бездънни бюджети“. Лесно могат да примамят хората от държавните им позиции.
Сингапурското правителство не е като да няма пари, неговите кадри са сред най-добре платените държавни служители в света, но все пак има горен таван за това, което държавните служители могат да получават като заплата. Така че правителството е в известно затруднение. То иска повече чуждестранни компании да се преместят там. Но сега тези чуждестранни компании „изяждат“ правителствените ИТ служители.
Ето, че се наблюдава забележителна картина: едно правителство, което не е свикнало да се конкурира – Сингапур е на практика еднопартийна държава с относително слаб вътрешен частен сектор – сега трябва да прояви креативност в намирането на непарични стимули, за да задържи ИТ талантите си и да не ги пусне в лапите на засилената конкуренция от частния сектор.
Не е само до заплата
„Заплатата наистина има значение, но мисля, че е тривиално и всъщност саморазрушително да се предполага, че това е единственият и най-важен фактор“, казва Хонги Ли, директор на „Отворени правителствени продукти“ в GovTech.
Ли има две степени от MIT и е работил като продуктов мениджър в Google, преди да се завърне в Сингапур, за да работи в правителството. Той е учил в САЩ с държавна стипендия, която го е задължавала да се върне, за да служи на страната – схема, която отдавна е важна отправна точка за привличането на повече висококвалифицирани таланти в публичната служба.
Това, което е започнал като кратък престой в публичния сектор, преди да се върне в Щатите, се е превърнало в повече от десетилетие дълга кариера в GovTech. Ли казва, че дори и да би имал по-добро възнаградение в частния сектор, тези парични стимули не компенсират напълно чувството за цел, което е придобил, правейки това, което прави сега.
Ли, който е все още е в 30-те си години, има силна връзка със Сингапур. Неговият дядо, Лий Куан Ю, е основал страната, а баща му, Лий Хсиен Лунг, е бил министър-председател в продължение на двадесет години. Мястото на Сингапур в света е от голямо значение за Ли и той смята, че спечеленият с много усилия просперитет на страната би бил труден за поддържане без по-талантливи хора в управлението.
„Смятам за обидно, че ние като общество разпределяме най-ценния си ресурс, а именно мозъчната мощ, по най-глупавия начин“, казва той. „Начинът, по който го формулирам, е такъв, защото най-умните хора работят по най-глупавите проблеми.“
Това е осъзнаване, до което той е стигнал, докато работи в Google. Дори тривиални детайли биват обмисляни и решавани посредством най-интензивните инженерни методи, но нищо от тази сложност не е било използвано за решаване на много по-значими проблеми като здравната и образователната политика.
„Гледната ми точка се промени“, казва той. „Бих казал, че шокът дойде, когато видях, че в Google, ако се опитвате да определите нюанса на синьото за рекламите, има буквално един екипи от докторанти, които провеждат всякакви експерименти, за да контролират всякакви стохастичности. Имате колосално възможности и се чувствате способни да решавате наистина малки неща“.
Водеща роля на държавата
В повечето страни правителството е страничен наблюдател или дори активна пречка за развитието на технологичния сектор, но в Сингапур е обратното – държавата е тази, която има водещата роля във въвеждането на повече технологии за себе си и за цялата страна.
Защо тогава този модел на иновации, водени от публичния сектор, и на по-ефективна публична администрация като цяло, не може да бъде възприет другаде? Защо не можем да вземем практиките на Сингапур и да ги въведем на повече места?
Това е въпрос, който възниква често – почти толкова често, колкото въпроса „защо не може повече страни да имат нещо като Силициева долина: не трябва ли просто да се прави същото, което правят там?
Примерът със Сингапур не е толкова лесен за копиране, защото има предимството на едно ниво на управление в цялата страна; това е град-държава – стегнат, компактен, цялостен, което прави нещата много по-лесни за управление.
Самият факт, че дори може да се замисли за всеобхватна технологична стратегия под формата на „Smart nation“, се дължи на факта, че не е нужно да се борите с натрупана бюрокрация, която преминава през всички нива на административната стълбица, което би направило координацията на политиките много по-трудна.
Но навярно сингапурските служители биха признали, че дори те не могат да знаят как да повторят същата степен на хоризонтална и вертикална интеграция, която имат в своите правителствени функции, в мащаба на голяма страна с много области и вътрешни региони.
