Интернет започва да се пълни и с нелатински домейни

Първите домейни с нелатински букви вече са активни в интернет. Това е една от най-значителните промени, които регулаторът ICANN въвежда в структурата на глобалната мрежа за последните 10 години.

За потребителите са достъпни адреси, съставени от домейни от първо и второ ниво на арабски език, например. В момента има три такива домейна от топ ниво, съответно за Саудитска Арабия, Египет и Обединените арабски емирства.

Не всички днешни уеб браузъри обаче работят коректно с нелатинските домейни. От последните версии на Firefox, Internet Explorer, Opera, Safari и Chrome, които са най-популярните браузъри в света, само Opera и Safari могат да изобразяват арабски символи. Всички останали, макар и да откриват новите сайтове, автоматично заместват в адресния ред арабските букви с последователност от латински букви, цифри и символи.

Няколко оператора в Близкия изток вече регистрират домейни на арабски език в зоните от първо ниво. Едновременно с тях продължават да съществуват и обичайните домейни от топ ниво.eg и .masr (за Египет).

През април ICANN разреши и кирилски домейни .рф за Русия, като към края на месеца бяха регистрирани около 10 000 подобни домейна, 5% от които са на държавни структури. Следващата седмица ще започне вторият етап на резервиране на .рф домейни – за притежатели на търговски марки със символи на латиница, за медии и обществени организации. Приоритетната регистрация ще продължи до средата на септември, след което процедурата ще бъде отворена за всички.

Към края на годината се очаква да се появят и национални домейни на Йордания, Катар, Тайланд, Тунис, Шри Ланка, Хонконг и Палестина. България също чака одобрение за домейни .бг. Досега ICANN е получила 21 заявки за домейни от топ ниво на 11 езика.

Решението за въвеждане на многоезична система в домейн имената беше взето през октомври 2009-та година, след неколкогодишни дебати. Несъмнено това е най-съществената промяна в структурата на интернет от момента на въвеждане на DNS системата в началото на 80-те години.

Коментар