Европейската цифрова икономика укрепва и навлиза във всички области на бизнеса и живота. ИКТ са генерирали половината от растежа на производителността в Европа през последните 15 години, според публикувания вчера от ЕК доклад за конкурентоспособността в областта на цифровите технологии.
Шест от всеки десет европейци редовно използват интернет. Но ако Европа желае изцяло да оползотвори потенциалните облаги от цифровата икономика, тя трябва да ускори развитието и да осигури по-бърз широколентов достъп до онлайн пространството и интернет, да подобри уменията на гражданите за използване на цифрови технологии и да насърчи още повече иновациите в областта на ИКТ, препоръчва документът. Комисията ще предложи специфични мерки в тези направления със своята Програма в областта на цифровите технологии за Европа (Digital Agenda for Europe), която е част от стратегията „Европа 2020“.
“В днешно време ИКТ и високоскоростният интернет имат същото революционно значение за нашия живот, както развитието на електропреносните и транспортните мрежи преди повече от един век. Но ние трябва да подпомогнем по-нататъшното развитие на интернет, така че всички граждани да могат да се облагодетелстват от цифровата икономика“, заяви комисарят на ЕС по цифровите технологии Нели Крус.
В доклада се разкрива значението на ИКТ сектора като един от основните двигатели на европейската икономика. От 1995 г. насам ИКТ генерираха половината от растежа на производителността в ЕС, благодарение на технологичния напредък и инвестициите в сектора. Данни за периода 2004-2007 г. показват, че в последно време тези инвестиции са започнали да генерират растеж на производителността и в останалата част на икономиката.
Добавената стойност на ИКТ сектора в европейската икономика е около 600 милиарда евро (4,8% от БВП). В този сектор са 25% от общите бизнес инвестиции в научноизследователската и развойна дейност в ЕС. Но в САЩ ползите от ИКТ са по-големи. Европа се нуждае от структурни реформи и последователна програма в областта на цифровите технологии, за да постигне подобен ефект, се казва в доклада.
Общо за Европа около 60% от населението използват редовно интернет, а 48% – ежедневно. Сравнението по тези показатели със САЩ е благоприятно – там 56% използват интернет ежедневно, а 65% са го използвали през последните три месеца. Независимо от това както в Европа (30%), така и в САЩ (32%) около една трета от населението никога не е била в онлайн пространството.
Съществуват значителни разделения по социално-икономически и географски признак. Особено по-възрастните хора, по-необразованите и тези с малки доходи използват по-малко интернет и уменията им за това са на по-ниско ниво. Сравнението в това отношение със САЩ отново е благоприятно, макар по-голяма част от по-възрастните американци да използват интернет (46% от хората на възраст над 55 години в САЩ никога не са използвали интернет срещу 59% в ЕС). В Корея и Япония обаче различията между социално-икономическите групи са по-слабо изразени.
През 2009 г. широколентовият пазар на ЕС отново беше най-големият в света. Почти една четвърт от гражданите на ЕС (24,8%) разполагат с широколентов достъп до интернет чрез фиксирана линия. Макар скоростта на предаване на данни да нараства, като при 80% от фиксираните широколентови линии в ЕС тя е над 2 Mbps, само при 18% от тях тази скорост е над 10 Mbps. Въпреки че тази скорост е достатъчна за основните уеб приложения, тя не е достатъчна за по-напредничави приложения като телевизия по заявка.
В „Европа 2020“ е заложена амбициозната цел всички европейци да притежават широколентов достъп до интернет със скорост 30 Mbps или повече. По-високите скорости ще изискват преминаване към мрежи за достъп от следващо поколение. ЕС изостава значително спрямо държави като Южна Корея и Япония в изграждането на тези мрежи. Миграцията към подобрен широколентов достъп представлява важно структурно предизвикателство за целия далекосъобщителен сектор.
Освен че играе значителна роля за растежа на европейската икономика, интернет притежава огромен потенциал за укрепване на единния пазар. Но държавите-членки се различават по степен на развитие на електронната търговия и електронния бизнес, а трансграничните транзакции са ограничени.
Макар 54% от потребителите на интернет да купуват или продават стоки чрез интернет, само 22% от тях извършват това от други държави от ЕС. За сравнение в САЩ електронната търговия е по-обичайна практика, като 75% от потребителите на интернет купуват или продават в режим онлайн. Това показва, че на Европа липсва действително единен цифров пазар, който е от съществено значение за стимулиране на растежа на европейските малки и средни предприятия и за предоставяне на потребителите на по-големи възможности за избор на конкурентни цени.