Хората със специфични неврологични състояния могат да почерпят уникални ползи от инструментите и агентите с изкуствен интелект. С бума на създаването на AI агенти през 2025 г. хората със състояния като СДВ, аутизъм и дислексия съобщават за „по-равнопоставени условия на работното място“, благодарение на генеративния изкуствен интелект.
Неотдавнашно проучване на Министерството на бизнеса и търговията на Обединеното кралство установи, че работниците със специфични неврологични състояния (СНС) са с 25% по-доволни от асистентите с изкуствен интелект и са по-склонни да препоръчват инструмента, отколкото „невротипичните“ работещи хора.
„Ставането и ходенето по време на среща означава, че не си водя бележки. Но сега изкуственият интелект може да се намеси и да синтезира цялата среща в писмен запис и да избере темите от най-голяма важност“, казва Тара ДеЗао, старши директор продуктов маркетинг в доставчика на платформи за програмиране без код Pega.
ДеЗао, на която е поставена диагноза синдром на дефицит на вниманието (СДВ) като възрастна, има комбиниран тип СДВ, който включва както симптоми на невнимание (проблеми с управлението на времето и изпълнителните функции), така и хиперактивност (повишено движение).
„Проправих си път с много усилия в света на бизнеса“, каза ДеЗао. „Но тези инструменти ми помагат толкова много“.
AI инструментите на работното място обхващат широк спектър дейности и могат да имат извънредно специфични случаи на употреба, но решения като водене на бележки, график-асистенти и вътрешна комуникационна поддръжка са често срещани.
Генеративният изкуствен интелект се оказва особено ловък в умения като комуникация, управление на времето и изпълнителни дейности. А това носи редица ползи за хората със специфични неврологични състояния. До този момент те трябваше да намират начини да се вписват в работна култура, която не е изградена с усет за техните особености.
Поради уменията, с които хората със СНС могат да допринесат на работното място – хиперфокус, креативност, емпатия, нишова експертиза и др. – някои изследвания показват, че организациите, които дават приоритет на приобщаването в това пространство, генерират с почти една пета по-високи приходи.
Да се инвестира в мерки, които защитават и подпомагат работниците със СНС, не е просто правилното – това е „интелигентен начин да се възползвате от инвестициите на вашата организация в AI“, казва Кристи Бойд, специалист по изкуствен интелект в практиката за етика на данните на SAS.
Бойд се позова на проучване на SAS, според което компаниите, които инвестират най-много в управление и предпазни мерки, свързани с AI, е 1,6 пъти по-вероятно да постигнат „поне двойна възвръщаемост“ на вложенията си в AI.
Но има и три риска, с които компаниите трябва да са наясно, когато внедряват инструменти с ИИ, имайки предвид СНС-служителите: конкуриращи се нужди, несъзнателни пристрастия и неподходящо разкриване на информация.
„Различните СНС може да означават противоречиви нужди“, казва Бойд. Например, докато хората с дислексия могат да се възползват от четци на документи, хората с биполярно разстройство или други различия в психичното здраве могат да приложат средствата за планиране, базирани на AI, за да се извлекат максимума от продуктивните си периоди.
Що се отнася до AI изкривяванията, алгоритмите могат (и са били) неволно научени да свързват специфичните неврологични състояния с опасност, болест или негативност, както е посочено в изследване на университета Дюк.
И днес въпросните различия все още може да бъдат посрещнати с дискриминация на работното място. А това прави важно за компаниите да подсигурят безопасни начини за използване на AI инструменти, без да се налага неволно да оповестяват публично диагнозата на който и да е отделен служител.
Тъй като бизнесите поемат отговорност за въздействието на инструментите с изкуствен интелект на работното място, важно е да се включват различни гласове на всички етапи, да се прилагат редовни одити и да се установят безопасни начини служителите да докладват проблеми анонимно, казва Бойд.
Работата за по-справедливо внедряване на изкуствен интелект, включително за СНС-хората, едва сега започва.
Организацията с нестопанска цел Humane Intelligence, която се фокусира върху внедряването на изкуствен интелект за обществено благо, пусна в началото на октомври своето предизвикателство Bias Bounty Challenge, където участниците могат да идентифицират изкривявания с цел изграждане на „по-приобщаващи комуникационни платформи – особено за потребители с когнитивни различия, сензорна чувствителност или алтернативни стилове на комуникация“.
Например, AI на емоциите (когато изкуственият интелект идентифицира човешки емоции) може да помогне на хора, които трудно разпознават емоциите, да разберат по-добре партньорите си по време на срещи в платформи за видеоконферентна връзка като Zoom.
Въпреки това тази технология изисква особено внимание към потенциални изкривявания, за да се гарантира, че AI агентите разпознават различните модели на комуникация справедливо и точно, вместо да вграждат вредни предположения.
ДеЗао казва, че диагнозата за СДВ ѝ е дала чувството, че „някой е включил светлината в много, много тъмна стая“. „Едно от най-трудните неща на нашия хиперсвързан, забързан свят е, че от всички нас се очаква да вършим много задачи едновременно. С моята форма на СДВ е почти невъзможно да се изпълняват много задачи едновременно“, казва тя.
Една от най-полезните функции на изкуствения интелект е способността му да получава инструкции и да върши работа, докато човешкият служител може да остане фокусиран върху задачата, споделя ДеЗао.
„Ако работя върху нещо и междувременно постъпи нова заявка през Slack или Teams, това напълно ме изважда от мисловния ми процес“, казва тя. „Възможността да приема новата заявка и след това да я възложа на външен изпълнител много бързо и да я обработя, докато аз продължавам да работя [по първоначалната си задача], е истинска находка“, заключава ДеЗао.
