Фокусът в квантовата надпревара не е върху кубитите, а върху драстичното намаляване на грешките и осигуряването на справедлива проверка на резултатите. В тази посока работи IBM и е на път да постигне т.нар. квантово превъзходство (предимство).
Технологичният гигант пуска на пазара два квантови чипа – Nighthawk и Loon, които са ключови в стратегията на IBM за постигане на „квантово превъзходство” до края на 2026 г.
Квантовото предимство се определя като ситуация, в която квантов компютър решава специфичен проблем по-бързо от най-мощния класически суперкомпютър, с проверими и практически значими резултати.
Основният залог на IBM е върху чипа Quantum Nighthawk. До края на 2025 г. партньорите на компанията трябва да получат версия със 120 кубита и 218 персонализируеми конектора от следващо поколение, организирани в квадратна решетка, където всеки кубит е свързан със своите съседи.
Според IBM, тази архитектура ще позволи изпълнение на квантови схеми с 30% по-голяма сложност от предишните решения, като същевременно се поддържат по-ниски нива на грешки и обработка на задачи, изискващи до 5000 двукубитови гейта.
Двукубитов гейт е основна операция, която контролира два кубита едновременно и е критична за квантовите алгоритми в реалния свят.
Вторият чип, IBM Quantum Loon, е по-експериментален по природа. Неговата архитектура добавя вертикални връзки между кубитите, а не само хоризонтални връзки в кристалната равнина. Този триизмерен подход към свързаността отваря допълнителни опции за оформление на схемите, което би могло да намали грешките и да увеличи изчислителната сложност.
Компанията подчертава, че и двата подхода – плътната решетка на Nighthawk и обемната свързаност на Loon – са насочени към намиране на оптималния път към мащабируеми и по-точни квантови изчисления.
IBM свързва пускането на пазара на новите чипове с инициатива за прозрачна проверка на твърденията за квантово превъзходство. Компанията обяви участието си в нов публичен тракер за квантови предимства, подкрепен от Algorithmiq, учени от Института Флатирон и стартиращата компания BlueQubit.
Този тракер се фокусира върху три вида експерименти: оценка на наблюдаеми (измерими параметри на квантова система), вариационни проблеми (където квантов компютър намира оптимално решение чрез промяна на параметрите на схемата) и проблеми с ефективна класическа проверка на резултатите.
Контекстът на конкуренцията в квантовите технологии усилва значението на новината от IBM. През 2024 г. Google представи чипа Willow, за който твърди, че е теоретично способен да демонстрира квантово предимство.
През 2025 г. интернет компанията стартира алгоритъма Quantum Echoes за Willow, описан като първият проверим случай на квантово предимство при изпълнение на алгоритъма OTOC (out-of-order time correlator), който позволява анализ на поведението на квантова система във времето.
На този фон IBM набляга на различна стратегия: по-плътна и по-гъвкава свързаност между по-малки групи кубити, а не просто върху увеличаване на техния брой.
Фокусът на IBM върху Nighthawk и Loon измества акцента от рекорда в броя на кубитите към изчислителното качество, тоест контролиране на връзките между кубитите, намаляване на грешките и прозрачна проверка на твърденията за квантово превъзходство.
Ако заявените параметри бъдат потвърдени в практически приложения, новите чипове и отвореният тракер ще помогнат за трансформиране на квантовите компютри от демонстрационни системи в инструменти за решими и проверими задачи в науката, индустрията и разработването на алгоритми.
