Търсенето на готварски рецепти с помощ от изкуствен интелект предлага формулировки, генерирани от AI, в които нерядко се съчетават елементи от множество кулинарни блогове. Компилациите, които AI поднася, са смесици от рецептите на множество автори – своеобразни „франкенщайни“, в които оригиналността изчезва, а препоръките може да са твърде объркани. Не липсват и случаи, когато в инструкциите се промъкват елементи от хумористични и сатирични сайтове и така се стига до съвети потребителите да готвят с…. лепила.
През последните няколко години редица кулинарни блогъри установиха, че техните внимателно разработени и тествани рецепти се появяват пред широката публика в странни компилации, често без посочване на авторството и в изопачена форма, в отговорите на търсещите ботове.
Сглобяват се версии на рецептите, които остават далеч от изискаността на старомодния кулинарен блог, написан от човек, и традиционната готварска книга.
Авторите на кулинарни рецепти обичайно нямат правна защита срещу използването на тяхното съдържание от ботове, тъй като рецептите обикновено не са защитени от регулациите за интелектуална собственост.
И това е проблем, защото точно със своите кулинарни блогове и влогове мнозина автори изкарват прехраната си, предлагайки работата си безплатно, разчитайки на реклами, за да печелят пари.
Сега кулинарните автори се страхуват, че случайните потребители, които разчитат на AI търсачки и чатботове, ще се сдобият с абсурдни рецепти, смесващи инструкции от множество автори, а получените компилации раждат „помия“ – и откъм съдържание, и откъм резултат в чинията.
„Има много хора, които се страхуват дори да говорят за случващото се, защото това е техният поминък“, казва Джим Делмидж, който заедно със съпругата си поддържа кулинарен канал в интернет.
Мат Родбард, основател и главен редактор на кулинарен уебсайт, е още по-песимистичен. „За уебсайтове, които зависят от рекламния модел“, казва той, „мисля, че това е тенденция, предвещаваща изчезване в много отношения“.
Празничният сезон традиционно е времето, когато кулинарните блогъри печелят по-голямата част от приходите си от реклами. За мнозина тази година е по-тежка от обикновено. Много блогъри губят трафика си, защото потребителите вече не посещават сайтовете им – просто разчитат на чатботовете и търсачките с AI.
Много от тези автори установяват, че рецептите, които са поднесли в своите блогове, се появяват в AI търсачките във „франкенщайнизирани“ варианти. Опитите на ботовете да синтезират най-доброто прави компилации, които се базират на множество източници, и в крайна сметка унищожават уникалността на рецептите – и посещаемостта на самите кулинарни сайтове и блогове.
Разбира се, AI търсачките сервират връзки към различните източници, от които са взели елементи за своите компилации. Но авторите не вярват, че мнозина потребители ще си направят труда да върху връзките към различните източници.
„В този момент те напълно се доверяват на резултатите, които им се показват,“ казва Карън Тедеско, авторка на кулинарен блог. Други нейни колеги забелязват още по-ясно въздействието върху аудиторията.
Адам Галахър, който поддържа кулинарен блог заедно със съпругата си Джоан и се е превърнал в откровен критик на AI в социалните медии, казва, от пролетта насам се забелязва как – макар броят пъти, в които зрителите са виждали връзки към сайта му, да се е увеличил – броят на действителните посещения на сайта всъщност е намалял.
Много виждания – малко кликове. Това показва, според Галахър, че потребителите са доволни от интерпретацията на рецептите в AI търсачките.
След като семейство Галахър публикува едно съобщение за несъответствието между своя авторска рецепта и това, което се появява в чатботовете, редица читатели им отговарят, че не са осъзнали, че има разлика между оригиналните рецепти в блога и версията, която се показва при AI търсене.
Навярно хората са се възползвали от удобството да не кликват върху друг уебсайт, когато търсачката им предлага „всичко наготово“.
Някои автори признават, че много блогове за храна и кулинария са станали грозни и претоварени с реклами, което е изострило проблема. „Рекламните технологии в тези блогове за рецепти са станали толкова лоши, толкова много изскачащи прозорци святкат отвсякъде, че ние някак си се загубихме като издатели“, казва Галахър.
Но освен ако обществеността не се разбунтува срещу AI режима, блогърите не могат да направят кой знае какво. Те могат евентуално да блокират достъпа на ботовете до своята информация, но това може да означава да станат невидими в уеб-търсенията. Получава се парадокс: това ще е като да „ухапят ръката, която ги храни.“
Някои предполагат, че аналоговата версия на блога с рецепти, готварската книга, може би се нуждае от завръщане. В края на краищата готварските книги предлагат същото преживяване – предават информация от надежден източник и сервират рецепти, които са изпитани във времето. Като бонус, за разлика от телефоните или лаптопите, те не се затъмняват, когато ги пренебрегваме твърде дълго.
Сигнал за пробуждане е един от потресаващите случаи на компилиране на готварски рецепти, който прикани потребителите да готвят с лепило и камъни. Неотдавна един от AI режимите на търсене предложи на някои потребители, търсещи как да накарат сиренето да залепне по-добре в а пицата, да използват…. „нетоксично лепило“.
Генерираните от AI отговори на търсачката също така препоръчаха на хората да ядат по един камък на ден. Оказа се, че в рецептата се е промъкнал елемент от сатиричен уебсайт, който навярно е публикувал кулинарен анекдот, ала „рецептата“ е приета „насериозно“ от търсачката, която не умее да разпознава хумора от сериозните препоръки.
Това би трябвало да ни накара доста да се замислим как всъщност се формират рецептите, които чатботовете „обобщават“ за наше улеснение.
