Потребителите, предприятията и икономиката на ЕС като цяло са лишени от пълните икономически ползи от действително единен и конкурентен далекосъобщителен пазар, поради различия в прилагане на съответните правила. Това е изводът от годишния доклад на Европейската комисия относно единния европейски пазар на електронни съобщения, разпространен вчера.
На повечето пазари на държавите-членки конкуренцията нарасна, но те остават национални по своя характер. Освен това държавите-членки значително се различават по нивото на конкуренция, се казва в анализа.
Макар европейският далекосъобщителен сектор да се справи сравнително добре с финансовата криза през 2009 г. (0 % растеж спрямо икономически спад с 4,2 % за целия ЕС), от решаващо значение за бъдещия растеж са последователното прилагане на съществуващите правила и инвестициите в иновативни услуги.
В своята Програма в областта на цифровите технологии, Комисията призовава далекосъобщителният сектор и правителствата на държавите-членки на ЕС да обединят усилията си, за да въведат високоскоростен достъп до интернет и интерактивни съобщителни услуги за всички граждани и предприятия.
„Бързото разрастване на мобилната широколентова връзка и достъпът на по-приемлива цена до интернет са добри новини за потребителите в това тежко за икономиката време. Въпреки това скромният напредък към действително единен пазар е разочароващ”, заяви комисарят по цифрови технологии Нели Крус.
Необходимо е държавите-членки да увеличат усилията си, за да гарантират, че правилата в областта на далекосъобщенията се прилагат надлежно и се осъществяват нужните инвестиции в иновативни услуги в полза на всички 500 милиона европейски потребители, допълни тя.
Европейският далекосъобщителен пазар отбеляза нулев ръст през 2009 г., но се справи сравнително добре в сравнение с общия икономически спад с 4,2%. Насочване на усилията върху бързо растящи иновативни услуги като предаване на данни чрез мобилна връзка би могло да ускори бъдещото развитие на сектора.
Но различията в прилагането на съществуващите правила на ЕС водят до разпокъсване на далекосъобщителните пазари от националните граници, лишаващо предприятията от достъп до действително единен пазар, се казва в доклада на Комисията.
Все още съществуват големи разлики между държавите-членки в цените както за крайните потребители, така и на едро. За мобилни разговори цените за крайни потребители в държавите-членки с най-високи цени са няколко пъти по-високи, отколкото в държавите с най-ниски цени – например 4 евроцента за минута в Латвия срещу 24 евроцента в Малта. Това положение се дължи отчасти на различията в регулаторните подходи в ЕС.
Потребителите и предприятията все още са изправени пред 27 разпокъсани национални пазари. Националните регулаторни органи в областта на далекосъобщенията често забавят, понякога с години, прилагането на правилата на ЕС. Например, на пазарите на едро на широколентов достъп някои национални регулаторни органи контролират оптичните мрежи на историческите оператори, докато в други страни регулирането се отнася само за старата технология на основата на медни проводници.
Регулирането на пазарите на едро на широколентов достъп формира конкурентната среда и по този начин определя цената и качеството на предоставяните на потребителите и предприятията продукти за широколентов достъп, се казва в доклада.
Еднаквото прилагане на правилата в областта на далекосъобщенията е необходимо, за да се способства въвеждането на изискваща големи инвестиции инфраструктура, като например мрежи за достъп от следващо поколение. Както е посочено в Програмата в областта на цифровите технологии, по-късно тази година Комисията ще приеме препоръка относно мрежите за достъп от следващо поколение.
Новосъздаденият Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC) ще подпомага Комисията в нейната работа с цел да се отстранят съществуващите различия и се гарантира, че държавите-членки прилагат по еднакъв начин правилата на ЕС.
Анализът дава и статистика за проникването на широколентовия интернет в ЕС. Към януари 2010 г. 24,8% от населението на ЕС разполагат с широколентов достъп чрез повече от 123 милиона фиксирани линии. Дания и Нидерландия са водещи в света по степен на разпространение на широколентовия достъп – близо 40% от тяхното население ползват такъв.
От януари 2009 г. до януари 2010 г. степента на разпространение в ЕС на широколентовия достъп чрез мобилна връзка почти се е удвоил на 5,2%. Във Финландия, Португалия и Австрия степента на разпространение е над 15%.
Растящото търсене на широколентов достъп до интернет чрез мобилна връзка ще оказва още по-голям натиск за ефикасно използване на ограничения радиочестотен спектър. Ще бъде необходим по-голям преносен капацитет, за да се отговори на изискванията на увеличения трафик от данни, сочи докладът.
Програмата в областта на цифровите технологии съдържа конкретни мерки, за да се осигури 100% покритие с широколентов достъп за всички европейски граждани до 2013 г. Тя предвижда специална програма за политиката в областта на радиочестотния спектър, която ще гарантира радиочестотите, освободени в резултат на прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване (т.нар. „цифров дивидент“), да бъдат предоставени за нови услуги, включително мобилен широколентов достъп.
Докладът на Комисията отчита, че през 2009 г. цените за връзка към интернет спаднаха благодарение на оферти за фиксирана такса и на повишената скорост на широколентовия достъп. Потребителите в ЕС плащаха за мобилни телефонни разговори със 7% по-малко, отколкото през 2008 г., като средната цена за минута разговор се понижи от 14 на 13 евроцента.
Освен това бе съкратено времето за пренасяне на телефонния номер при смяна от потребителите на техния оператор. През 2009 г. пренасянето на номер в мобилни и фиксирани мрежи е извършвано съответно средно за 4,1 дни и 6,5 дни срещу 8,5 и 7,5 дни през 2008 г.
Въпреки напредъка са необходими повече усилия за постигане на целта, поставена в правилата на ЕС от 2009 г. в областта на далекосъобщенията, а именно пренасянето да се извършва за един ден, заключава докладът на ЕК.