Кражбата на е-поща е модно престъпление у нас

Кражбата на електронна поща е най-актуалното компютърно престъпление в момента в България. Жертви на този тип атаки стават предимно публични личности. Става дума за известни особи, с които неизменно са свързани значими бизнес интереси. Това сподели Явор Колев, ръководител на отдела по компютърни престъпления към ГДБОП, в рамките на презентация по време на семинара “Реалността в облака”, организирана от Хай Компютърс и нейните глобални партньори ESET, Cyberoam, Qualys и Sonicwall.

Явор Колев, ръководител на отдела по компютърни престъпления към ГДБОП

Няколко типа компютърни и компютърно-опосредствани престъпления се преследват от отдела по киберпрестъпления при ГДБОП. Това са:

– престъпления срещу интелектуалната собствност (пиратство), които се реализират чрез безплатни сървъри за данни, FTP сървъри, торенти и други P2P мрежи, блогове и форуми, уеб-телевизии и уеб-радио, стрийминг и шеринг сайтове;

– сексуални престъпления – разпространение в интернет на сексуално насилие и детска порнография, кибертормоз чрез онлайн комуникатори (престъпници изнудват деца да сложат в дома си уеб-камера и да прожектират действия, които изнудвачът им нарежда);

– компютърни измами – финансови престъпления и хазарт, фишинг, кражба на банкови сертификати, кражба на електронна поща.

Именно кражбата на електронна поща е най-новият “хит” в модата при кибер-престъпленията, сподели Колев. До неотдавна популярна предимно в САЩ, сега тази практика се разгръща и у нас. По думите на Колев, жертва на това престъпление са хора с висок социален статус. Сред тях са били ректор на известен наш университет, ръководител на кардиологична клиника, бизнес-дама с верига мазинини за мода, управител на популярна неправителствена организация и др.

Кражбата на цифрови банкови сертификати, принадлежащи на юридически лица, беше актуална около 2008 година. До голяма степен тя бе пресечена чрез действията на ГДБОП и сътрудничеството й с банките у нас. Част от това сътрудничество е въвеждането на цифрови сертификати на т. нар. “токени”.

Остатък от подобна порочна практика е наличието на т. нар. “мулета” – хора, участващи в престъпната мрежа с роля да вземат откраднатите пари в своите банкови сметки и след това да ги преведат (чрез официална услуга за бързи парични преводи) на организатора на престъпната схема. Обичайно тези “мулета” получават заплащане в размер на 5 до 11 процента от стойността на измамата. След като руската престъпна организация по източване на фирмени банкови сметки бе пресечена, сега на родна територия действат малко на брой “мулета”, свързани с немски организации за източване на пари.

По отношение на сексуалните престъпления и посегателствата над деца, Колев бе категоричен: “Практиката ни показва, че който влезе в затвора за педофилия, повече не повтаря престъплението си”. Обяснението за това е, че попадналите зад решетките за насилие над деца получават твърде сурово отношение от съкилийниците си – до степен, при която да не дръзват да повторят.

Налице е 50% увеличение на операциите на сектор “Компютърни престъпления” при ГДБОП на годишна база, сподели още Явор Колев. Освен традиционните акции по залавяне на престъпници, службата се старае да работи и проактивно именно чез участието си по семинари като този, организиран от Хай Компютърс.

Голямо улеснение за правоохранителните органи е фактът, че има много голям напредък в областта на взаимодействието между държавите, когато се работи по киберпрестъпления, подчерта Колев. Международното сътрудничество се реализира по няколко направления. От една страна, налице е кооперативната дейност на над 80 държави по линия на подписаната от всички тях Конвенция за киберпрестъпленията, която е ратифицирана и в България. По тази схема на партньорство работят 86 контактни пункта в съответните страни. Освен това в работата на спец-полицаите се използа и подкрепата на международните мрежи като Европол, Интерпол и Евроджъст.

В помощ на работата по предотвратяване на кибер-пестъпления е и наблюдаваното у нас окрупняване на пазара на интернет и телеком операторите. От една страна, за служителите на ГДБОП това е възможност да контактуват с едно юридическо лице, което е “на светло” и не се налага да бъде търсено с особени усилия, както например се търси контакт с малък, “сив” квартален LAN доставчик, който старателно прикрива контактите си. От друга страна, големите бизнеси са част от бялата икономика, работят на светло и легално, боравят с личните данни на клиентите си съгласно законовите правила и с готовносст сътрудничат на правоохранителните органи.