Цифровите технологии вече са част от ежедневието на хората в целия Европейски съюз. Нови данни от доклада на Евростат относно статистиката за цифровата икономика и обществото – домакинствата и отделните лица – подчертават колко широко разпространен е станал достъпът до интернет в Европа.
Докладът, данни от който публикува платформата Digital Skills & Jobs, разкрива как европейците използват онлайн услуги и как възприемат нововъзникващи инструменти като генеративния изкуствен интелект, но също така отразява продължаващите пропуски в цифровото приобщаване.
Почти универсална свързаност
През 2025 г. 94% от домакинствата в ЕС са имали достъп до интернет, а 94% от лицата казват, че са използвали интернет през последните три месеца. За разлика от това, само около 4% не са използвали интернет изобщо през годината, което отразява почти повсеместното онлайн участие в европейските общества.
Мобилните устройства са най-популярното средство за свързване, като почти 9 от всеки 10 потребители се свързват онлайн чрез смартфони или подобни устройства, сочи докладът.
Свързаността обаче не е равномерно разпределена географски. Докато страни като Нидерландия и Люксембург отчитат най-високи нива на скорошно използване на интернет (над 99%), някои държави членки все още имат нива, близки до 90%, което показва реален потенциал за подобрение в дигиталното приобщаване.
Тези, които остават офлайн, посочват различни причини. Най-цитираното обяснение е просто липсата на нужда да използват интернет, следвано от трудности с използването. По-малък дял от хората посочват проблеми с достъпността, опасения за сигурността или ценови бариери.
След като се свържат обаче, европейците се занимават с широк спектър от дейности:
Комуникацията остава централна: голям дял от хората изпращат и получават имейли и използват инструменти за незабавни съобщения или гласови/видео разговори.
Достъпът до информация също е значителен: много хора търсят онлайн продукти, услуги и съдържание, свързано със здравето.
Електронната търговия се е превърнала в рутина: висок процент от хората съобщават, че поръчват или купуват стоки и услуги онлайн (включително пазаруване, организиране на пътувания и други домакински нужди).
Взаимодействието с електронното управление и използването на електронна идентификация (eID) нарастват: обществените услуги се променят с различна скорост в различните страни, но всички се насочват към дигиталната сфера.
Ранно усвояване на новите технологии
Една от най-поразителните тенденции през 2025 г. е усвояването на генеративни инструменти с изкуствен интелект. Около един на всеки трима европейци е използвал тези инструменти, предимно за лични цели, но също така за работа и образование.
Усвояването на изкуствения интелект варира в различните страни, но най-високите нива са наблюдавани в скандинавските и балтийските страни.
Сред тези, които все още не са използвали инструменти за генеративен изкуствен интелект, най-честите причини са липсата на чувство за нужда от тях (39%; този отговор е най-често срещан в Полша и Германия), липса на знания за тях (8%) или просто незнание за тяхното съществуване (5%).
Проблемите с поверителността и сигурността представляват 4%. Това са области, в които осведомеността и обучението биха могли да разширят употребата.
Цифрово разделение и приобщаване
Европейската декларация за цифровите права насърчава:
„…цифрова трансформация, която не оставя никого настрана. Тя трябва да е от полза за всички, да постигне баланс между половете и да включва по-специално възрастни хора, хора, живеещи в селски райони, хора с увреждания или маргинализирани…”.
Въпреки високата обща свързаност, остават предизвикателства пред цифровото приобщаване. Ирландия, Нидерландия и Дания отчитат нива на интернет свързаност над 99% както в градски, така и в селски контекст, докато Гърция, България и Хърватия имат най-големи разлики между градовете и селските райони.
Като цяло, свързаността варира в зависимост от демографската група и географията: селските райони и по-възрастните групи все още изостават от градските центрове и по-младите в използването на интернет и дигиталната ангажираност – това отново области на фокус за осведоменост и обучение.
Данните на Евростат отразяват европейско общество, в което цифровите инструменти са вградени в ежедневието. Същевременно те подчертават необходимостта от непрекъснати усилия за цифрово приобщаване, развитие на умения и подкрепа за населението, което остава в периферията на цифровия свят в Европа.
С развитието на политиките в рамките на Цифровото десетилетие на ЕС, бъдещият напредък ще зависи не само от свързаността, но и от това да се гарантира, че всички хора могат да се възползват от цифровата трансформация и да допринесат за нея.
