Бизнес-мениджърите, които изискват от служителите си да използват AI, настояват, че изкуственият интелект освобождава работниците от рутинната, повторяема работа и отключва „нова, истинска производителност“. Но в много организации реалността изглежда далеч по-хаотична.
Служителите все по-често казват, че инструментите с изкуствен интелект ги бавят, вместо да ги улесняват. Разликата между твърденията на мениджмънта и ежедневния опит на работещите става все по-трудна за игнориране.
В срещи и публични изявления мениджърите на различни бизнес-организации все по-често повтарят: AI е машина за време. „Автоматизирайте рутината, ускорете решенията и позволете на хората да се съсредоточат върху работа с по-висока стойност“. В тази картина повишаването на производителността не е просто възможно; то е неизбежно.
Привлекателността е очевидна. Изправени пред стагниран пазар на труда, икономическа несигурност и натиск да се прави повече с по-малко, лидерите виждат изкуствения интелект като лост, който може да ги вдигне нагоре и то бързо.
Вкарайте асистент по писане, AI бот за писане на код кодиране или чатбот за обслужване на клиенти – и часовете магически ще се умножат в рамките на работния ден.
Но докато ръководителите говорят за спестено време като цяло, служителите виждат намесата на AI по друг начин. За много от тях задачите, „ускорявани“ с AI, отнемат повече време от преди.
Повече стъпки, повече триене
Попитайте работниците как AI влияе върху ежедневния им работен процес и ще получите различна картина. Вместо безпроблемна автоматизация, те описват напрежение: инструментите изискват внимателно подканване, постоянна проверка и чести корекции.
Изготвянето на имейл с помощта на изкуствен интелект може да спести пет минути писане. Но струва десет минути редактиране след това. Генерирането на отчет може да е по-бързо, но само след като се предостави контекстът на системата, който реално нищо не разбира, и после трябва се коригират грешките му.
Крайният резултат не е ускорение, а пренасочване на усилията – от извършване на работата към наблюдение на машина, която я извършва крайно некадърно.
За служителите, които вече жонглират със срещи, срокове и показатели за ефективност, това допълнително когнитивно натоварване има значение. Производителността не е само в скоростта; тя е в „потока“ на усилията. И изкуственият интелект често прекъсва този поток.
Скрита работа
Една от причините, поради които бизнес-лидерите и служителите виждат изкуствения интелект толкова различно, е, че голяма част от работата с изкуствения интелект е невидима за тези, които не я вършат. AI въвежда нови видове работа, които не се показват в таблата за управление или изчисленията за възвръщаемост на инвестициите.
Има работа по усвояването на ефективното използване на инструмента. После – работа по изготвяне на подкани. Следва работа по проверка на резултатите за точност, звучене, съответствие. И след това идва продължителното занимание по поправяне на грешките.
Това не е тривиален разход на време. В много роли, особено в работата със знания, проверката може да отнеме толкова време, колкото и изпълнението на задачата „от нулата“. Служителите стават редактори, проверяващи факти и контролери на качеството – роли, които изискват съсредоточаване и експертиза.
Откъде идва изоставането
Ръководителите често се „запознават“ с AI в добре планирани демонстрации или сценарии на лична употреба, където боравенето с AI е вече добре отработено. Шефовете виждат бляскави резултати и очевидно пестене на време.
Служителите, за разлика от тях, се занимават с ежедневни случаи, наследени технологични системи и реални клиенти, които нямат нищо общо с демонстрациите.
Има и психологически бариери. Служителите може да се притесняват да кажат на глас, че AI инструмент, въведен от компанията, не помага – особено когато ръководството публично се е ангажирало със стратегия за AI. Да се каже на глас, че AI забавя работата, може да прозвучи като съпротива срещу промяната.
Не на последно място съществува и притеснението у служителите, че, ако разкрият как AI не им помага, може да изглеждат нелепо в очите на колегите си или шефовете си.
Крайният резултат? Разочарованията остават прикрити, неизказани.
Продуктивността е контекстуална
Изкуственият интелект спестява време в някои ситуации. Повтарящите се, добре дефинирани задачи с ясни входни и изходни данни често са добри сценарии за автоматизация. Но работата рядко е еднородна.
Един и същ инструмент с изкуствен интелект, който повишава производителността на един екип, може да намали производителността на друг. Младши служител може да се възползва от генерирани от изкуствен интелект чернови, докато старши експерт прекарва повече време в коригирането им.
Маркетинговият екип може да ускори работата си, докато правният екип може да се забави поради рискове за регулаторното съответствие.
Третирането на изкуствения интелект като универсално решение за производителност не отчита тези различия. Спестяванията на време са неравномерни, ситуационни и често временни.
Време е за слушане
Ако бизнес-ръководството настоява, че изкуственият интелект спестява време и трябва на всяка цена да се ползва от всички служители, въпреки доказателствата за противното, доверието в организацията може да се срине.
Работещите ще се чувстват объркани, работата им ще се измерва по показатели, които не съответстват на техния опит. Това може да доведе до тиха съпротива: минимално използване на инструменти, заобиколни решения или отказ от програмите за трансформация.
Още по-лошо, организациите могат да пропуснат реални възможности за подобрение. Ако изкуственият интелект забавя хората, това не е провал – това е сигнал за коригиране на внедряването, обучението или очакванията. Заглушаването на този сигнал не прави услуга на самия бизнес.
Лидерите, които искат реално повишаване на производителността, трябва да погледнат отвъд рекламните твърдения и да задават някои трудни въпроси:
- Къде изкуственият интелект наистина спестява време – и къде добавя скрита работа?
- Кой печели и кой поема разходите?
- Възнаграждават ли се служителите за съвестна работа – или само за потвърждаване на убежденията на лидерството?
Изкуственият интелект може да бъде мощен инструмент, но не е вълшебна пръчица. Повишаването на производителността идва от синхронизирането на технологиите с човешките работни процеси, а не от преждевременното обявяване на „рязкото ускорение“.
