Изкуственият интелект се превърна в нова сила, конкурентно предимство в съвременното земеделие, променяйки начина, по който фермерите наблюдават културите, управляват ресурсите и реагират на проблеми.
Бързото навлизане на AI се дължи на поевтиняването на сензорите, по-добрата свързаност и нарастващата достъпност на машинно-обучителни инструменти, създадени специално за земеделски условия. Анализаторите на пазара определят земеделието като един от най-бързо растящите сектори за приложение на изкуствен интелект.
Глобалният пазар на AI в земеделието е оценен на 4,7 млрд. долаза за 2024 г., а прогнозите сочат средногодишен ръст от 26,3% до 2034 г.. Други анализи предвиждат достигане на 61,3 млрд. долара до 2035 г., което показва устойчиво ускоряване на внедряването. Този растеж е пряко свързан с практическите ползи, които AI носи на полето.
Мониторинг на здравето на културите
AI-системите за наблюдение на културите използват кадри от дронове и данни от наземни сензори, за да наблюдават здравето на растенията и да откриват промени, които могат да са тревожни.
Моделите са способни да анализират образни, мултиспектрални и хиперспектрални данни. На тази база те разпознават добрия растеж, но също така и стрес, например поради недостиг на хранителни вещества, воден дисбаланс, екстремни горещини или ранни признаци на болести.
Това позволява на фермерите да оптимизират поливането, торенето, да коригират гъстотата на засаждане и да реагират навреме при поява на зарази.
Следене на състоянието на почвата
Почвата е един от най-сложните и променливи елементи в земеделието. Изкуственият интелект помага да се разбере нейното поведение.
Разполагането на сензори из обработваемите земи прави възможно измерването на влажност, pH, соленост и съдържание на хранителни вещества – в реално време. Алгоритмите интерпретират данните. Така те прогнозират тенденции в плодородието, откриват зони с недостиг на влажност, дори могат да препоръчват целеви почвени подобрения.
Мащабните, еднотипни обработки могат да се заменят с микроинтервенции, които подобряват структурата на почвата и устойчивостта на стопанството. Според пазарните анализи, именно почвените сензори и аналитичните AI платформи са сред най-широко възприетите технологии в прецизното земеделие.
Напояване навреме
Недостигът на вода и разходите за напояване правят прецизното напояване една от най-значимите области за приложение на AI. Алгоритмите могат да комбинират метеорологични прогнози, модели за изпарение, почвена влажност и етапи на растеж, за да определят точното количество и момент за поливане.
Автоматизираните AI системи могат да намалят водопотреблението с 30–50% при някои култури, без да се жертва добив. Анализаторите подчертават, че автоматизацията на напояването е ключов двигател за внедряване на AI, тъй като носи бърза възвръщаемост и намалява риска от грешки.
Откриване на болести
Растителните болести се разпространяват бързо, а ранното им откриване е решаващо за ограничаване на щетите. Някои се дължат на недостиг на дадено хранително вещество, на топлинен стрес, преполиване и т.н. Други – на зарази.
AI модели, обучени върху хиляди изображения, разпознават симптомите с висока степен на точност. Те работят чрез мобилни приложения, дронове или стационарни камери из оранжерии и открити площи. Ранното сигнализиране позволява навременно реагиране. А това на свой ред предотвратява мащабни загуби.
Развитието на компютърното зрение в земеделието показва, че автоматизираният мониторинг на болести става неизменна част от модерните ферми.
Контрол на вредителите
Контролът на вредители с помощ от AI комбинира прогнозни анализи и наблюдение в реално време. Сензори и камери засичат наличие на вредители, следят динамиката на популациите и прогнозират риска от нападения според климатичните условия.
AI моделите помагат на фермерите да планират третиранията по-ефективно или да приложат биологични методи навреме. Това намалява употребата на химикали, понижава разходите и подпомага устойчивото производство.
Технологиите за прецизно управление на вредители са сред основните двигатели на растежа в сектора, който се очаква да достигне 8.39 млрд. долара до 2031 г. в свързани приложения.
А подходящо ли е за нашата ферма?
Преди десет години AI беше достъпен основно за големи индустриални стопанства. Днес внедряването обхваща малки, средни и големи ферми благодарение на по-ниските разходи за оборудване, облачни услуги и абонаментни модели.
Големите ферми, естествено, са най-напреднали във внедряването, тъй като мащабът им позволява интеграция на автономни машини, роботи и мрежи от сензори.
По-малките ферми могат да използват модулни решения като дронове, почвени сензори и AI-базирани системи за напояване, които осигуряват висока възвръщаемост без нужда от пълна автоматизация.
Освен това гъвкавите модели за внедряване и достъпните SaaS решения позволяват на фермери от всички мащаби да използват интелигентни инструменти.
Защо AI става „коз“
Да погледнеш данните от сензорите из насажденията си отнема минутка – данните се трупат почти в реално време. Да обходиш въпросните ниви – отнема ден или дори няколко.
Поради това днес фермите, които автоматизират дейността си, имат силно конкурентно предимство. Факт е, че всички стопанства са под натиск – и от климатични промени, и от недостига на работна ръка, и от пазарните тенденции; но тези, които могат да си позволят бързина и прецизност, имат „коз“ пред останалите.
