В търсене на отговор на въпроса дали компютърните игри са спорт, университетски учен е установил, че геймърите имат бързи реакции като на армейски летец, но телата им са „сбръчкани“ като на 60-годишен пушач, който пали цигара от цигара.
Мнозина смятат, че хората, които пият и пушат, са „гнойна пъпка“ в обществото и прахосват обществените ресурси. Една част от тези „мнозина“ обаче живеят с дълбокото убеждение, че компютърните игри са спорт.
Дали наистина могат да се считат за спорт – това решил да разбере един университетски професор, който с научни методи потърсил еднозначен отговор на въпроса. Доминик Микълрайт от Университета в Есекс провел серия тестове на физическото и психологическото състояние на геймъри и го сравнил с това на реално спортуващи хора.
Изследвайки геймърския елит в региона, Микълрайт установил, че един „средностатистически“ 20-годишен заклет геймър, който прекарва 10 часа на ден в игри, се отличава с аеробно ниво и качество на дробовете, съпоставимо с това на 60-годишен пушач, който пали цигара от цигара.
„Човек на тази възраст би трябвало да изглежда по-добре, но навярно това са рисковете на професията геймър, който може да прекарва по 10 часа дневно пред екрана“, казва ученият.
Изследването на Микълрайт показало още, че има показатели, по които тези хора са ненадминати. Времето за реакция, например. Общите им двигателни умения и рефлекси изглеждат първокласни. Емоционално показват малка склонност към депресия и като цяло се харесват.
Навярно на някого тези изводи ще се сторят прости и логични – та това е „съвсем естествено“ за хора, които прекарват по 10 часа пред компютъра без да мърдат. Възниква обаче и съвсем логичният въпрос защо други, които прекарват по 10 часа пред бюрото, все пак съумяват да се поразкършат в местния фитнес и да се преборят с „любовните си дръжки“. А може би е „въпрос на чест“: какъв геймър ще е един геймър, ако набива пети по спортните алеи в парка или бягащите пътечки във фитнеса, когато може да разбие цяла вселена с едно леко мръдване на показалеца?