Клъстер от 50 сървъра и сторидж системи на японската компания Fujitsu е на разположение на българските химици. Системата по нищо не отстъпва на тези, използвани от японските учени, стана ясно днес на работна среща в БАН по повод официалното откриване на изчислителния комплекс МАДАРА.
В основата на решението са двупроцесорните сървъри Primergy RX200, конфигурирани с Intel Xeon E5520, 16GB памет и Linux операционна система RedHat. Отличителна тяхна особеност е захранването, което има 89% ефективност, т.е. само 11% се губят в топлина, поясни Деян Евлогиев – консултант за технически решения във Fujitsu България.
Компанията спечели конкурса на БАН през миналата година заедно със своя партньор Стемо. Доставката, инсталирането и пускането на клъстера в експлоатация са отнели 3 месеца, уточни представителят на Стемо – Николай Павлов, консултант технологични решения.
.jpg)
Системата разполага със 108 терабайта сторидж, което е пълният й капацитет. Високопроизводителен комутарор Infiniband Switch осигурява бърза връзка между сървъра и сторидж устройствата – този канал е изключително натоварен, тъй като всички процесори работят едновременно и се обръщат едновременно към масива от дискове.
Цялата система е изградена така, че да работи безотказно – със сдвоени захранвания и "hot-pluggable" устройства, в резултат на което не се прекъсва работата на крайните потребители при евентуални проблеми с някои от компонентите.
Инсталираната в БАН техника по нищо не се различава от тази, с която работят учените в Япония, обяви Вяра Чангърова – старши мениджър клиенти във Fujitsu България. Тя наблегна на факта, че суперкомпютрите на Fujitsu от "commodity" клас достигат нива на ефективност 91-95%, докато в света има и по-мощни системи, които обаче отстъпват значително по този показател.
.jpg)
Така например, ефективността на най-мощния суперкомпютър в света (според скорошната класация Топ500 това е Jaguar) е около 75%, а вторият по сила – китайският Nebulae има ефективност само 42%.
Изчислителният комплекс МАДАРА се използва за авангардни изследвания по молекулярен дизайн, нови материали и нанотехнологии. Учени от различни институти на БАН и български университети показаха по време на работната среща свои уникални изследвания, извършени с помощта на суперкомпютъра.
Бъдещето на проекта, който включва четири етапа, все още обаче не е сигурно, поради финансови причини. Към момента няма яснота за финансирането на следващите етапи, съобщи ст.н.с. І ст. дхн Петко Иванов от Институт по органична химия с Център по фитохимия – БАН.