TechNews.bg
Водещи новиниЗелениНовиниТоп новини

Соларните електроцентрали никнат като гъби въпреки обществената съпротива

Разрешенията все по-често предизвикват протести, но има лесно и разумно решение

(графика: CC0 Public Domain)

Напрежението между граждани и власти при изграждането на соларни електроцентрали се засилва по целия свят. Все по-често разрешенията за соларни паркове се издават в разрез с местното недоволство, което води до мащабни протести и конфликти.

Примери от Европа, САЩ и Азия показват, че местните общности се опасяват от загуба на земеделски земи, унищожаване на гори и съсипване на биоразнообразието. Въпреки това властите налагат проектите като част от прехваления енергиен преход.

Ситуацията вещае още и още протести срещу соларни паркове, които поглъщат гори и пасища, в това число корупционни скандали и липса на прозрачност – всичко това засилва обществената съпротива.

Случаят Springwell във Великобритания

Британското правителство одобри рекордна слънчева електроцентрала с мощност 800 MW с модул за съхранение на енергия чрез батерии. Проектът получи одобрение за планиране от министъра на енергетиката, въпреки възраженията на местните съвети и активистите.

Очаква се соларната електроцентрала Springwell да се свърже с новата подстанция на електропреносната мрежа, която се строи, за да поеме множество местни соларни проекти от комунален клас. Проектът се очертава като -голямата соларна инсталация в Обединеното кралство до момента и по план трябва да се свърже с мрежата през 2029 г.

Министърът на енергетиката Ед Милибанд е издал разрешение за строежа на обекта на 8 април, въпреки опозицията, която е включвала възражения от местните съвети. Окръжният съвет на Северен Кестевен е повдигнал възражения срещу проекта, главно въз основа на това как проектът ще засегне земеделските земи, оценени като „най-добри и най-гъвкави“.

От своя страна, разработчикът Luminous Energy заяви, че Springwell ще подкрепи мисията им „да ускорят декарбонизацията в електроснабдяването на Обединеното кралство“.

Случаят със Springwell на Острова е само поредният пример как соларните електроцентрали се превръщат в ябълка на раздора между власти и граждани.

От една страна, властите ускоряват изграждането им, за да изпълнят ангажиментите си за т.нар. опазване на климата. От друга, местните общности протестират срещу загубата на обработваеми земи, унищожаването на гори и природни местообитания, липсата на прозрачност при вземането на решения.

В Европа, САЩ и Азия протестите вече са фактор, който забавя или блокира фотоволтаични проекти.

Европа в защита на земи и гори

Протести срещу строежа на соларни електъроцентрали имаше на няколко места в България през 2025 г., а нови прояви на недоволство се очертават и за 2026 г. Местните общности са категорични, че изграждането на соларни паркове върху земеделски земи не бива да се допуска изобщо.

Същото важи и за проектите, които предполагат премахване на горски масиви в полза на фотоволтаиците.

В Испания и Германия ситуацията е подобна. Протестите на местни граждани са насочени срещу изграждането на соларни паркове върху плодородни земи, при положение, че соларните панели биха могли да са монтират върху покриви и в индустриални зони, както препоръчва ЕС.

САЩ: търговски войни и местна съпротива

В САЩ напрежението около соларните проекти се засили от търговските войни с Китай и местната съпротива. През 2025 г. цените на соларни панели скочиха с 22%, а митата върху китайски продукти предизвикаха спорове между федералното правителство и щатските власти.

Въпреки това проектите са в ход, а местните общности в щати като Калифорния и Тексас протестират срещу изграждането на соларни ферми върху земеделски земи, тъй като това застрашава техния начин на живот.

Азия: младежки протести

В Азия протестите срещу соларни проекти са част от по-широка вълна на недоволство сред поколението Z. През 2025 г. демонстрации избухват в над 70 държави, като в Пакистан и Бангладеш младежите обвиняват властите в корупция и липса на прозрачност при разпределянето на земи за соларни паркове.

В Пакистан, където соларните панели вече са навсякъде – от бунгала до джамии – местните жители се опасяват, че бързото разширяване на соларни ферми ще доведе до загуба на обработваеми площи и увеличаване на социалното неравенство.

Решение: соларни покриви и агроволтаика

Експерти и екологични организации от години сочат алтернативи, които биха намалили напрежението: соларни инсталации върху покриви и фасади на сгради, както и агроволтаични системи, които комбинират производство на слънчева енергия със земеделие или животновъдство на една и съща площ.

Соларните покриви носят редица предимства едновременно: фотоволтаиците оползотворяват площи, които иначе „бездействат“, а същевременно се спазва базовият екологичен принцип мястото на генерацията и мястото на консумацията да са възможно най-близо едно до друго.

Агроволтаиката, от своя страна, вече доказа, че може да съчетае отлично две полезни направления: отглеждането на насаждения и производството на зелена енергия.

Ако властите се фокусират върху тези решения, конфликтът между енергийния преход и местните общности би могъл да се стопи.

още от категорията

Свободен софтуер генерира схема на слънчевия покрив само по снимка

TechNews.bg

Станция за смяна на батерии се захранвана изцяло със слънчева енергия

TechNews.bg

Агроволтаиците повишават добива на царевица с близо 20%

TechNews.bg

Светът е налял 25 млрд. долара в соларни системи с батерии

TechNews.bg

Фолио с дебелина под 1 мм превръща извити повърхности в соларни панели

TechNews.bg

Машинно обучение подобрява прогнозите за облъчване при двустранни PV системи

TechNews.bg

3 коментара

Петров 11/04/2026 at 10:53

Така ще е докато разберат, че соларните панели не се ядат.

Отговор
Ко Не 11/04/2026 at 13:45

Панелите не се ядат, ама и трябва много малко площ за да се произвежда електроенергия със солари. Ето и пример:
АЕЦ Козлодуй има мощност около 2GW=2 000 000 000W
Един евтин соларен панел около 2кв.м има максимална мощност около 400W или 200W/кв.м. За да създадеш соларна централа с максимална мощност 2GW ти трябва площ = 2000000000/200= 10 000 000 кв.м =10кв.км, което е равно на един квадрат с дължина на едната страна около 3,3км. Реално площта е толкова минимална на фона на площта на България, че даже няма какво и да се коментират тия работи.

Отговор
Дрън Дрън 11/04/2026 at 21:11

Ела към Кюстендил да разгледаш “красивите” соларни хълмове около село Коняво и пак ще си говорим.
И за какво да ни соларни ферми?
Тока става по- евтин ли ? Напротив…не стига, че взимат проекти тея лешпери и ЕС им дава пари отделно продават и тока супер скъпо. Ще ти кажат така се търгувал на борсата…е за къв чеп имаме соларни паркове и аец ако енергията се калкулира на борсови цени и ни се продава обратно на такива?

Отговор

Коментари