Напрежението между граждани и власти при изграждането на соларни електроцентрали се засилва по целия свят. Все по-често разрешенията за соларни паркове се издават в разрез с местното недоволство, което води до мащабни протести и конфликти.
Примери от Европа, САЩ и Азия показват, че местните общности се опасяват от загуба на земеделски земи, унищожаване на гори и съсипване на биоразнообразието. Въпреки това властите налагат проектите като част от прехваления енергиен преход.
Ситуацията вещае още и още протести срещу соларни паркове, които поглъщат гори и пасища, в това число корупционни скандали и липса на прозрачност – всичко това засилва обществената съпротива.
Случаят Springwell във Великобритания
Британското правителство одобри рекордна слънчева електроцентрала с мощност 800 MW с модул за съхранение на енергия чрез батерии. Проектът получи одобрение за планиране от министъра на енергетиката, въпреки възраженията на местните съвети и активистите.
Очаква се соларната електроцентрала Springwell да се свърже с новата подстанция на електропреносната мрежа, която се строи, за да поеме множество местни соларни проекти от комунален клас. Проектът се очертава като -голямата соларна инсталация в Обединеното кралство до момента и по план трябва да се свърже с мрежата през 2029 г.
Министърът на енергетиката Ед Милибанд е издал разрешение за строежа на обекта на 8 април, въпреки опозицията, която е включвала възражения от местните съвети. Окръжният съвет на Северен Кестевен е повдигнал възражения срещу проекта, главно въз основа на това как проектът ще засегне земеделските земи, оценени като „най-добри и най-гъвкави“.
От своя страна, разработчикът Luminous Energy заяви, че Springwell ще подкрепи мисията им „да ускорят декарбонизацията в електроснабдяването на Обединеното кралство“.
Случаят със Springwell на Острова е само поредният пример как соларните електроцентрали се превръщат в ябълка на раздора между власти и граждани.
От една страна, властите ускоряват изграждането им, за да изпълнят ангажиментите си за т.нар. опазване на климата. От друга, местните общности протестират срещу загубата на обработваеми земи, унищожаването на гори и природни местообитания, липсата на прозрачност при вземането на решения.
В Европа, САЩ и Азия протестите вече са фактор, който забавя или блокира фотоволтаични проекти.
Европа в защита на земи и гори
Протести срещу строежа на соларни електъроцентрали имаше на няколко места в България през 2025 г., а нови прояви на недоволство се очертават и за 2026 г. Местните общности са категорични, че изграждането на соларни паркове върху земеделски земи не бива да се допуска изобщо.
Същото важи и за проектите, които предполагат премахване на горски масиви в полза на фотоволтаиците.
В Испания и Германия ситуацията е подобна. Протестите на местни граждани са насочени срещу изграждането на соларни паркове върху плодородни земи, при положение, че соларните панели биха могли да са монтират върху покриви и в индустриални зони, както препоръчва ЕС.
САЩ: търговски войни и местна съпротива
В САЩ напрежението около соларните проекти се засили от търговските войни с Китай и местната съпротива. През 2025 г. цените на соларни панели скочиха с 22%, а митата върху китайски продукти предизвикаха спорове между федералното правителство и щатските власти.
Въпреки това проектите са в ход, а местните общности в щати като Калифорния и Тексас протестират срещу изграждането на соларни ферми върху земеделски земи, тъй като това застрашава техния начин на живот.
Азия: младежки протести
В Азия протестите срещу соларни проекти са част от по-широка вълна на недоволство сред поколението Z. През 2025 г. демонстрации избухват в над 70 държави, като в Пакистан и Бангладеш младежите обвиняват властите в корупция и липса на прозрачност при разпределянето на земи за соларни паркове.
В Пакистан, където соларните панели вече са навсякъде – от бунгала до джамии – местните жители се опасяват, че бързото разширяване на соларни ферми ще доведе до загуба на обработваеми площи и увеличаване на социалното неравенство.
Решение: соларни покриви и агроволтаика
Експерти и екологични организации от години сочат алтернативи, които биха намалили напрежението: соларни инсталации върху покриви и фасади на сгради, както и агроволтаични системи, които комбинират производство на слънчева енергия със земеделие или животновъдство на една и съща площ.
Соларните покриви носят редица предимства едновременно: фотоволтаиците оползотворяват площи, които иначе „бездействат“, а същевременно се спазва базовият екологичен принцип мястото на генерацията и мястото на консумацията да са възможно най-близо едно до друго.
Агроволтаиката, от своя страна, вече доказа, че може да съчетае отлично две полезни направления: отглеждането на насаждения и производството на зелена енергия.
Ако властите се фокусират върху тези решения, конфликтът между енергийния преход и местните общности би могъл да се стопи.
