Наскоро беше публикувана статистика, че университетите в Китай са съкратили над 12 000 университетски програми и същевременно са стартирали хиляди нови програми, фокусирани върху технологиите, тъй като изкуственият интелект трансформира икономиката и пазара на труда в страната. И докато там е в ход мащабна AI реформа, у нас картината е малко по-различна.
Между 2021 и 2025 г. китайските университети отмениха или преустановиха 12 200 бакалавърски програми и въведоха 10 200 нови, според данни на Министерството на образованието, цитирани от Синхуа. Повече от 30% от бакалавърските специалности в страната са коригирани през този период.
Промените са част от национална кампания за привеждане на висшето образование в съответствие с икономическите и технологичните приоритети на Китай, тъй като изкуственият интелект трансформира индустриите и изискванията на пазара на труда.
Много от прекратените програми са в областта на изкуствата, хуманитарните науки, чуждите езици и мениджмънта – области, които китайските университети все повече разглеждат като „остарели“ или по-малко подходящи за бъдещите нужди от заетост, според South China Morning Post.
Реформата идва на фона на нарастващ натиск върху университетите да подобрят резултатите от заетостта на завършилите. През последните години Китай е свидетел на рекорден брой завършили университети, докато много млади хора се затрудняват да намерят работа, която отговаря на тяхната квалификация.
В Шанхайския университет за наука и технологии приемът в програмата му за продуктов дизайн беше спрян тази година. Наскоро завършил заяви пред медиите, че слабите перспективи за работа са допринесли за решението.
„Бързото развитие на изкуствения интелект засегна силно продуктовия дизайн“, каза завършилият. „Много основни задачи като моделиране и рендиране вече могат да се обработват от изкуствен интелект“.
Китайският комуникационен университет, водеща медийно-ориентирана институция в Пекин, също преструктурира няколко програми. Специалността по операторско майсторство е обединена с по-цялостна програма за филмово и телевизионно операторско майсторство и производство.
В същото време университетите разширяват програми, свързани с нововъзникващи технологии и стратегически индустрии. Девет университета въведоха специалности по въплътен интелект, област, която комбинира изкуствен интелект с физически системи като роботи.
Програмите подкрепят стремежа на Пекин да ускори използването на съвременни технологии за изкуствен интелект в цялата икономика.
Реформата на образованието в Китай отразява по-цялостните глобални усилия за адаптиране на училищните и университетските учебни програми към ерата на изкуствения интелект, отбелязва британската медия Индипендънт.
Някои експерти смятат, че многократната замяна на една специалност с друга е само краткосрочно решение за китайските университети, изправени пред бързи технологични промени. Чу Джаохуей, старши изследовател в Националния институт за образователни науки, каза, че много от съкращаваните програми са въведени само преди няколко години и са имали малко време за развитие.
Той твърди, че университетите трябва да дадат на студентите по-голяма гъвкавост да избират курсове въз основа на своите интереси, силни страни и кариерни цели, вместо многократно да пренареждат специалностите.
Тъй като изкуственият интелект и други нововъзникващи технологии променят пазара на труда, много китайски семейства отдават по-голямо значение на адаптивните умения, отколкото на високоспециализираните степени.
В България „след броени дни хиляди абитуриенти ще кандидатстват най-вече хуманитарни специалности в някои от 50-те университета у нас“, коментира медийният експерт Здравко Райков в своя канал във Facebook. „И най-вероятно по-голямата част от тях въобще не ги интересува дали пазарът на труда ще ги поиска утре. За тях е важно да се окичат с диплома“.
Българските университети пък отдавна са се превърнали във фабрики за издаване на сертификати, смята Райков. Затова нашите ВУЗ ще приемат „всичките, които кандидатстват”. „И въобще няма да се интересуват те дали ще посещават или не учебни занятия, ще научат ли нещо или ще си останат все така неуки, както са дошли от училище”.
„На тях им е все тая дали възпитаниците им са придобили знания и умения да гледат в перспектива, да откриват и извличат полезни идеи от достигаща до тях информация, дали са формирали у себе си критично мислене”, коментира той.
„В резултат на това все повече от абсолвентите са толкова глупави, че дори не могат да осъзнаят колко са глупави. Но и на тях родните университети без никакви проблеми им връчват мечтаните и ненужни в живота им дипломи. Но при едно условие – ако си платят!“, заключи експертът.
