Публичният сектор в България харчи около 10 млрд. лв. годишно за стоки и услуги, при доставката на които малките и средни предприятия (МСП) трябва да бъде в състояние да се конкурират като равнопоставени с останалите предприятия. Малките предприятия често са иновативни и предлагат добро съотношение качество/цена, но се сблъскват с недостатъците на настоящата структура на обществения сектор, сочи нов доклад на Българската стопанска камара за достъпа на МСП до обществени поръчки, изготвен по проект на Фондация „Фридрих Еберт”.
Преобладаващата част от законодателство и административните процедури не разграничават предприятията въз основа на тяхната големина. В резултат, малките и средни предприятия са изправени пред трудности в намирането на възможности за участие в процедури по обществени поръчки и са възпрепятствани от непропорционално високите разходи и сложността на процедурите, както и от невъзможността да участват в конкурси за по-големи и дългосрочни договори.
Същевременно, улесняването на достъпа на МСП до обществените поръчки е основна тема на политиката на ЕС и е обект на постоянно търсене на промяна от страна на малките и средни предприятия за подобрения в тази област.
Най-добрата политика за повишаване степента на участие на МСП в процедури по обществени поръчки е премахването на бариерите за достъп и, по-специално – преразглеждането на непропорционалната тежест на бюрократичните процедури и свързаните с тях разходи. Друга важна предпоставка е повишаването на осведомеността на МСП за възможностите за включване в процедури по обществени поръчки.
По отношение на участието на МСП в обществените поръчки няколко теми привличат сериозно внимание и изискват задълбочен анализ, се казва в доклада на БСК:
• По-голямо внимание трябва да се отдаде на тръжните документи и спецификации, както и на критериите, които се използват при оценка на офертите с цел да се гарантира, че те не са прекалено утежняващи и действащи като бариера пред участието на МСП в процедурите.
• Правителството трябва да отчете въздействието върху МСП на закъснелите плащания по обществени поръчки, както и да гарантира, че разплащанията ще се извършват навреме, особено в условията на настоящата икономическа и финансова ситуация.
• Необходимо е да се направи оценка на достъпа до финансиране за МСП, които се стремят да участват в процедурите за обществени поръчки. Настоящата финансова ситуация намали възможността за кредитиране за редица малки и средни предприятия, като ограничи достъпа им до заемен оборотен капитал.
• В много проекти, особено големите, трябва да се знае, че много МСП са или ще участват в обществените поръчки като подизпълнители.
Изследването откроява основните проблеми, с които се сблъскват МСП в процеса на своето участие в процедури за обществени поръчки: трудности в достъпа до информация; липса на познания по тръжни процедури; голям размер на поръчката; кратко време за подготовка на оферта; разходи за подготовка на оферта (това са фиксирани разходи, еднакви за МСП и голямо предприятие, и затова тежат повече върху МСП); цената на документацията; неясен език в документацията; необходимост от финансови гаранции; забавени плащания и др.
Един основен проблем пред успешното участие на МСП е възможността за забавено разплащане след изпълнение на обществената поръчка. Обикновено възложителите подготвят тръжните документи като част от тях е и проектът на договор. Кандидат изпълнителите не са в състояние да променят клаузи в договора, в т.ч. и условията и сроковете на плащане. Констатирани са лоши практики, в които възложителите предлагат необосновано дълги срокове на плащане. Това блокира по-нататъшната дейност на МСП в други обществени поръчки и влошава финансовото им състояние.
Нерядко дългият срок на плащане е източник на корупционни практики. Към края на май тази година МСП имат акумулирани вземания по изпълнени обществени поръчки в размер на над 600 млн.лв. Решение на проблема със забавените плащания трябва да се търси чрез упражняване на контрол от страна на компетентната администрация върху условията и сроковете на плащане в проектодоговорите, като се въведе изискването за не по-дълъг от едномесечен срок на плащане след изпълнение и приемане на доставката или услугата.
Все по-голяма част от публичните средства през 2010-та и следващите години ще са средства от структурните фондове на Европейския съюз. Опитът на България по отношение на провеждането на обществени поръчки през предприсъединителния период показва, че се залагат ненужно тежки изисквания спрямо кандидат-изпълнителите. По такъв начин се дискриминират и не се допускат до участие преди всичко МСП, които биха могли да изпълнят подобна поръчка.
Не се различават и условията за техническо обезпечение и квалификация на персонала. Утежняващите условия в българското техническо задание са необходимост от определен размер на собствени оборотни средства (най-често 40%-50%), което малко на брой участници биха могли да изпълнят. Преобладаващата част МСП разчитат на заемни средства при изпълнение на обществени поръчки.
Друго ненужно тежко изискване е това за реализиране на печалба за определен минал период.
Изследваното на БСК обхваща над 3500 предприятия, активно участващи в процедури за възлагане или изпълнение на обществени поръчки. Подборът на предприятията беше направен с оглед покриване на икономическите сектори, в които най-често се възлагат обществени поръчки. Анкетираните предприятия са предимно от София и по-големите регионални центрове.
70 на сто от предприятията конкретно са се сблъсквали с некоректни отношения в процедурите по обществени поръчки, а 85% считат, че в процедурите по обществени поръчки има некоректни практики и корупционни отношения.
Изпълнителите и кандидатите за изпълнители на обществени поръчки (55% от анкетираните) считат, че досегадействащият Регистър за обществените поръчки не предоставя необходимата пълноценна информация. В него не се отразяват навреме постъпилите обяви и сключени договори или те въобще не постъпват, няма достатъчна информация, която чрез своята публичност да предпази участниците от корупционно поведение.
Анкетираните препоръчват да се огласяват и да бъдат публично достъпни данните от ценовата и техническата компонента на офертите (78%). Друго изискване е в Регистъра на обществените поръчки да бъде представяна информация за всички кандидати, участвали в процедурата (67%).
45% предлагат да се разширят възможностите за използване на интернет-средата и електронните процедури, а близо две трети от анкетираните искат да се публикуват добрите практики и отговори на актуални въпроси на страницата на Агенцията по обществени поръчки.
При оценката на офертите най-често се използват паразитни, по правило неизмерими количествено критерии, позволяващи субективна оценка. Липсата на точна методика за съответствие на показателите на всяка оферта с получената теглова оценка е “сигурен” инструмент за насочване на избора към определен кандидат. Ясните, еднозначно определени критерии с обосновани тегла, както и алгоритмизацията на оценката за съответствие, са условия за ограничаване на нарушенията, заключава докладът.