Как се правят ИКТ политики по хаотични данни?

Много добра воля, много търпение и постоянство са нужни, за да се анализират всички налични статистически данни за ИКТ състоянието на страната, на база на които да се изготвят новите политики за ИКТ развитие занапред. Различните статистики дават различни данни, които понякога си противоречат, а държавниците нямат физическото време и капацитет да анализират всички цифри, които нерядко се разминават страховито.

Така например според НСИ над 60% от българските фирми имат широколентов достъп, а останалите над 30% имат друг вид достъп. НСИ обаче приема за широколентов всеки вид достъп със скорост над 128 Kbps. Отделно от това извадките, на които се базират данните му, залагат на съотношение 50%-50% градско срещу селско население.

Според КРС пък около 950 хиляди домакинства в страната имат достъп до интернет. Преобладаващите технологии са ADSL и кабелният достъп.

Още по-пъстри стават данните, когато се добавят цифрите от частни фирми за пазарни проучвания като Алфа Рисърч и Витоша Рисърч. Проблемът е, че когато депутати, министри и техните съветници трябва да изготвят ИКТ политики, хаосът от разнообразни и разнородни данни трябва да се анализира до получаването на ясна и реалистична картина. Това на свой ред изисква време и капацитет, с каквито ведомствата най-често не разполагат.

Темата за данните, налични от различни ИКТ изследвания, и ролята им във формирането на държавните ИКТ стратегии, бе обект на днешната кръгла маса „Към развитие на ИКТ чрез основани на изследвания политики“, организирана от Фондация Приложни изследвания и комуникации. Различни данни за хай-тек ситуацията у нас представиха и НСИ, и КРС, и самата Фондация. Първан Русинов, зам.-министър на транспорта, ИТ и съобщенията, Теодор Галев от ФПИК, Антони Славински, председател на АСТЕЛ, проф. Румен Николов, СВУБИТ, Александър Огнянов, ИТ директор на НЗОК и Юлиян Николов, директор на дирекция „Икономическа политика“ при МИЕТ, бяха сред активните участници.

За едно нещо няма спор – европейските статистики, според които България е все последна по компютризация и разпространение на интернет, не са коректни. Причината за изкривяването е комплексна и включва редица фактори като например включването или невключването на LAN операторите в сметката, различията в разбиранията за достъп през оптика и др. В крайна сметка и институциите на ЕС признават, че данните са нереални. Така е, защото:  

– не са отчетени някои местни специфики като например това, че в страни като България, Румъния и Латвоя има преобладаващо присъствие на оптичните връзки.

Самата представа за достъп до интернет също е неясна. Има например места, където интернет комуникациите са достъпни, но никой не ги ползва. От ФПИК например са установили, че 91,5% от населението на страната живее в населени места, където има поне един доставчик на интернет. Друг е въпросът колко от тези хора действително ползват услугите на наличните оператори.

Няма достатъчно налична информация за интернет инфраструктурата, за технологии, топологии, използвани стандарти. Няма стимули за интернет доставчиците са се отчитат за прилаганите от тях технологии, налично покритие, гарантирано качество на услугата, мерки за сигурност. Не се спазват регулациите и не се поддържа изискваната от закона карта на наличната далекосъобщителна инфраструктура. Не на последно място за добиване на представа за състоянието на мрежите се разчита на извадкови проучвания, където всякога са налице изкривявания заради формирането на извадките.

На база на подобен информационен хаос и мрак е невъзможно да се градят политики за ИКТ развитие, които да се базират на реалните потребности и потенциал. Много време и човешки труд следва да бъде ангажиран в анализирането на разнородните данни, за да се добие вярна картина. Служби като НСИ и КРС, неправителствени организации като ФПИК и частни организации трябва да вложат много усилия, много добра воля и постоянство, за да се преодолее хаотичността на данните от проучванията, с които всяка организация разполага.

Усилието обаче си струва и показателно за това е съдействието на ФПИК за разпределяне на средствата, предвидени за развитие по приетата неотдавна национална стратегия за широколентов интернет достъп. Продължителен и тежък анализ, показал, че 91,5% от населението на страната живее в населени места, където има поне един доставчик на интернет, се е оказал от ключово значение за избягване на финансирането на проекти за въвеждане на ШЛ услуги в региони, където вече има такива. По този начин е избегнато дублирането на усилия, дублирането на финансиране и не на последно място накърняването на частния интерес там, където държавната субсидия иначе би се оказала в конкуренция с инвестициите на местни фирми.