Ензим, който се намира в корените на соята, може да се окаже ключът към карането на коли без гориво – само на… въздух. Ванадиевата нитрогеназа – един ензим, който обикновено произвежда амоняк от азота, може да превръща въглеродния окис (CO), често срещан индустриален вторичен продукт, в пропан – онзи син пламък на газовите печки, който сготвя храната ни бързо и ефективно.
Учените предупреждават, че изследванията все още са на много ранен етап, но и вярват, че откритието може да доведе до нови, щадящи околната среда начини за производство на гориво – включително и бензин – дори и от рядък въздух, пише GreenTech.bg.
“Този организъм е много често срещана почвена бактерия, която е много добре проучена и е изследвана дълго време – казва Маркус Риббе, учен от Университета на Калифорния и съавтор на изследването, публикувано в сп. „Сайънс“. – Но докато ние я изучавахме, осъзнахме, че ензимът има някои елементи на необичайно поведение“.
Организмът, който изследователите проучвали, бил Азотобактер винеландий. Той обикновено се намира в почвата около корените на растения, улавящи азота, каквато е соята, например. Земеделските производители обичат растения от този вид, тъй като те превръщат неизползваемия азот от атмосферата в амоняк и други полезни за земята химикали.
Риббе и колегите му изолирани един специален ензим, ванадиевата нитрогеназа, за да преобразува азот в амоняк. После учените премахнали азота и кислорода, с които ензимът е свикнал, и го оставили в среда на въглероден окис.
Каква била изненадата им, когато установили, че без кислород и азот, ензимът започва да превръща въглеродния окис в къси въглеродни вериги с дължина два или три атома. Тройните вериги всъщност се оказали пропан – газ, познат с масовото си приложение из домовете на хората по цял свят.
От научна гледна точка новата функция на ванадиевата нитрогеназа е „фундаментално откритие“, казва Йонас Питърс, учен в Калифорнийския технически университет, който почти паднал от стола си, когато чул резултатите от изследванията.
Новите открития могат да имат някои много важни промишлени приложения, добавя Питърс. „Очевидно това може да доведе до нови начини за създаване на синтетични течни горива, ако успеем да направим по-дълги въглеродни вериги,“ посочва Риббе.
Новият ензим е в състояние да прави само двойни и тройни въглеродни вериги, а не онези дълги вериги, които съставляват течните горива. Въпреки това Риббе вярва, че ензимът може да бъде променен и да произвежда бензин.
Ако технологията се развие до съвършенство, това може да доведе до появата на автомобили, задвижвани от техния собствен дим, а още по-далеч в бъдещето – дори автомобили, които черпят енергия от самия въздух. Такова съвършенство обаче няма да се случи в скоро време, признават учените.