Дали служителите се притесняват от загуба на работата си заради изкуствения интелект зависи до голяма степен от познанията им за AI и от степента, до която работата им може да бъде дигитализирана. Това е едно от откритията на последния AI Monitor, публикуван от TU Darmstadt въз основа на представително проучване сред над 2000 души, проведено в сътрудничество с института за пазарни проучвания и анкети YouGov.
Афинитетът на респондентите към изкуствения интелект е факторът, най-силно свързан със страха от загуба на работа: колкото по-добре хората разбират как работи изкуственият интелект и на какво е способен, толкова по-загрижени са да не бъдат подложени на натиск на работното място заради AI или дори да загубят работата си.
Почти половината от хората с много добри познания в AI сферата (около 43%) очакват, че изкуственият интелект скоро може да поеме работата им, сочат резултатите от проучването.
„Това е забележително и същевременно тревожно откритие“, казва ръководителят на проекта Петер Буксман, професор по информационни системи в катедра „Право и икономика“ в TU Darmstadt.
„Много дебати се основават на предположението, че опасенията на хората са резултат предимно от липса на информация. Това обаче изглежда не е вярно: хората, които разбират най-добре изкуствения интелект, са и най-наясно с неговия разрушителен потенциал“, допълва той.
Данните показват също, че индустрията, в която хората работят, не е решаващият фактор, когато става въпрос за опасения от загуба на работа. По-важното е дали резултатите от работата им могат да бъдат дигитализирани.
Хората, които произвеждат предимно текстове, анализи, доклади, презентации, компютърен код или други цифрови продукти, са значително по-загрижени от тези, чиято работа разчита в по-голяма степен на физическо присъствие.
„Това се отнася за повечето индустрии и е разбираемо“, обяснява Буксман. „Адвокатите, разработчиците на софтуер и експертите по социални медии са просто много по-засегнати от революцията GenAI, отколкото занаятчиите или медицинските сестри“.
Допълнителни ключови констатации от проучването:
• Изкуственият интелект се е превърнал в част от ежедневието, но не за всички; типичните потребители са млади, добре образовани и предимно мъже;
• Рисковете в реалния свят, като халюцинации и рискове за защитата на данните, са най-големите притеснения сред анкетираните; за разлика от тях едва четирима от 10 участници смятат за вероятна появата на бъдещ суперинтелект;
• По-младите хора са по-загрижени за работата си, отколкото по-възрастните; като цяло опасенията относно сигурността на работното място са се увеличили във всички професионални групи в сравнение с 2025 г.
Относно опасенията от загуба на работни места поради изкуствения интелект, Буксман каза, че макар генеративният изкуствен интелект да създава и нови видове работа, той вероятно няма да го направи в мащаб, близък до този, в който работните места ще изчезнат.
Експертът подчерта, че дебатът не е чисто икономически: „Хората, които губят работата си, не губят само доходите си, но често и известна степен на социално участие и лична ориентация. Компаниите и политиците трябва да отговорят на тези опасения не с успокоение, а с обучение и честни отговори на въпросите, пред които е изправен светът на труда утре“.
