Светът изглежда се разкъсва между имането и нямането. Тези, които имат мрежа, и тези които нямат такава. Наскоро Gartner обяви, че пазарът на мобилни телефони е нараснал с 13,8% до 325.6 млн. единици за последните 3 месеца. До миналата есен имаше 4,6 милиарда абонати на мобилни услуги по света, според ITU.
Непрекъснато има жажда за по-бързи, по-лъскави и по-функционални устройства. Qualcomm, Intel и други производители на чипове говорят за многоядрени процесори. Всеки намира любимата си операционна система и сваля приложения все едно, че слънцето иначе няма да изгрее на следващия ден. Притесняваме се, ако сигналът ни прекъсва, а още по-параноично става, ако се озовем в зона, в която изобщо няма покритие, пише британският сайт IT Pro.
От една страна, колкото по-функционален и бърз е един телефон, толкова повече се използва и толкова по-бързо се изтощава батерията му. Точно обратното е например в някое индийско село – група хора са скупчени в един ъгъл и спорят. Селото има само един електрически генератор и само една комунална къща с розетка.
Някога животът се е въртял около крана в селото. Днес потокът от електричество е колкото този на водата. Дори една добре модифицирана батерия за кола може да зареди няколко телефона.
Всичко това води до различен набор от нужди. Някои хора живеят в разширени семейни групи и нямат нужда да говорят помежду си по телефона, защото често са много близо един от друг. Телефонът се използва за обаждане до органите на властта, или за поддържане на връзка с по-млади членове на семейството, които са напуснали провинцията, за да учат в колеж, за да преследват богатството на по-големия град или заради друга държава.
В селските общества, където има мобилна мрежа, смартфоните са твърде деликатни и твърде енергоемки, за да бъдат от полза. Нуждата е от голяма батерия и малък дисплей – точно обратното на това, което искат хората в развития свят.
Отвъд Делхи, Мумбай и Калката компании като Micromax вероятно са по-познати от Apple и Microsoft. Индийският производител на телефони издигна атрактивния слоган „Нищо като нещо”. И това е съвсем вярно. Със 17 часа в режим на говорене и 30 дни в режим на готовност това са телефони за хора от селата или от по-бедните квартали на градовете.
Но тяхната технология е и откровено подривна, защото събаря бариери, които преди са съществували, и прави някои места малко по-малко „нямащи”, отколкото са били преди.
Индия все още се смята за част от Третия свят. При състезанията първият е победител, вторият губи, а третият е никъде. Западът гледа на Третия свят със съжаление и често хора от места, които наричаме Третия свят, се чудят защо.
За запада това са бедни и нещастни хора, които са родени в места без широколентов достъп, а понякога дори и без мобилна мрежа. Това са така наречените „нямащи” в развитото общество, които правителството смята за специален случай. Вероятно бедните винаги ще са с нас, но тези, лишени от широколентов достъп, са твърде нисша класа…