Пазарът на широколентов достъп в ЕС достига коефициент на проникване от 24% през 2009 г., но в България този показател е над 2 пъти по-нисък. Коефициентът на проникване у нас e едва 12% към юли 2009 г. и около 14% в средата на тази година, по предварителни данни на КРС. Това представлява най-ниското съотношение в целия ЕС, се казва в анализ на Индъстри Уоч, представен днес в БТА.
Алтернативните оператори продължават да срещат значителни бариери за навлизане на DSL пазара. В резултат на това, пазарните им дялове на фиксирания пазар в България са ниски и не отчитат съществена промяна през последните години.
В рамките на ЕС повечето линии за широколентов достъп се базират на DSL технология. В България ситуацията е противоположна. Доминиращата платформа е представена от локалните мрежи (LAN) с 54% дял в броудбенд пазара, докато достъпът през DSL заема едва 31% от широколентовия пазар.
Причините за различното сегментиране на пазарите на широколентов достъп в България и ЕС от гледна точка на доминиращата платформа са комплексни. Една от тях е, че монополът на историческия оператор и контролът върху изградената инфраструктура задържат разрастването на DSL пазара. Друга причина е активното ползване на интернет за сваляне на съдържание (в много случаи – при нарушаване на авторски права) от местни източници.
Скоростта на интернет достъпа в ЕС се увеличава, но едва около 23% от високоскоростния интернет достига скорост над 10 Mbps. В резултат на специфичната структура на броудбенд достъпа, доминиран от LAN, в България средната скорост на достъп е по-висока, но съществува значителна разлика между интернет скоростта при национален и международен трафик.
В ЕС през 2009 г. и в началото на 2010 г. цените на дребно на широколентовия достъп се понижават чувствително, основно заради подобряване качеството на услугата или повишаване на скоростта за същата цена, както и заради активното маркетиране на пакетни оферти, предлагащи в едно интернет, телевизия, мобилни или фиксирани телефонни услуги. В България поевтиняването на широколентовия достъп се дължи основно на силната конкуренция в LAN сегмента, докато конкуренция в DSL сегмента на практика не съществува, твърди анализът.
Според данни на Евростат, около 26% от домакинствата в България разполагат с броудбенд достъп в сравнение с около 56% в ЕС-27. Относително малкият дял у нас се дължи поне частично на все още ниската степен на либерализация на броудбенд пазара, особено в сегмента на DSL достъп. Наблюденията показват, че в страните с по-конкурентни пазари на DSL достъп по-голям процент от домакинствата ползват широколентови линии. В резултат на забавената либерализация на пазара в България само 8% от домакинствата ползват DSL достъп, дял, който е близо пет пъти по-нисък от същото съотношение в ЕС.
Предоставянето на пълен и съвместен необвързан достъп до абонатните линии в ЕС отчита значителен растеж и се превръща в основна форма на достъпа на едро за новонавлизащите участници на пазара. По последни данни на Европейската Комисия, 59% от DSL линиите на алтернативните оператори се основават на предоставянето на пълен достъп, а над 15% се реализират чрез съвместен достъп. Същевременно едва 1% от DSL линиите на алтернативните оператори в ЕС се осъществяват през собствена мрежа. За разлика от повечето страни в ЕС обаче, в България нарастването на броя на новите DSL линии се дължи изцяло на експанзия на историческия оператор.
Разходите за пълен и съвместен достъп в България остават по-високи от средните стойности за ЕС, въпреки постепенното им намаление за последните 5 години. Към октомври 2009 г. средните общи разходи за пълен и съвместен достъп в ЕС възлизат съответно на 9.75 евро и 3.53 евро, при 4.83 евро и 10.05 евро месечно в България.
В рамките на ЕС пазарният дял на историческия оператор на пазара на фиксиран широколентов достъп постоянно се свива след 2003 г., като понастоящем е около 45%. В някои страни като България обаче пазарният дял на историческия оператор остава близък до 100%. Страните, в които историческият оператор има доминиращ дял на DSL пазара, като България, се характеризират с нисък дял на DSL технологията в широколентовия достъп и слабо проникване на броудбенд достъпа като цяло.
Пазарът на пакетни оферти в България разполага със значителен потенциал за растеж. ЕК счита, че е необходимо да бъде изследвано до каква степен пазарът на достъп на едро позволява на алтернативните оператори да предлагат пакети, които са конкурентни на пакетите на историческия оператор. Контролирайки инфраструктурата и разполагайки с достъп до широка клиентска база, историческият оператор се намира в благоприятна изходна ситуация за активна експанзия в този сегмент, което би могло да влоши конкурентната среда.
Въпреки че общият дял на пакетните услуги в България към момента е относително нисък, делът им при новоприсъединените потребители е значително по-висок. Въпросът е доколко участниците на пазара ще бъдат поставени в конкурентни условия при привличането на нови клиенти.