Течна батерия съхранява слънчева енергия

На пръв поглед изглежда, че за да черпиш енергия от слънцето е достатъчно да си монтираш соларни панели и всичко ще бъде наред. Това, разбира се, не е точно така, защото технологиите, предназначени да събират слънчевата енергия – например, фотоволтаиците, които улавят фотоните, и слънчевите топлинни колектори, които акумулират топлина – не са проектирани да съхраняват тази енергия. Който иска да използва такава енергия, неизбежно трябва да помисли за система от акумулатори или за съхраняването й в друга форма, пише GreenTech.bg.

Ситуацията обаче не е неспасяема, твърди Джефри Гросман от Масачузетския технологичен институт. Той и колегите му са направили някои първоначални изследвания, които може да доведат до въвеждане на изцяло нов метод за улавяне и съхранение на слънчева светлина. А той има потенциал да направи събираната енергия от слънцето удобна за съхранение и транспортиране – за неопределен период от време.

Изследването се основава на молекулата фувален дирутений, която се извлича от елемент, подобен на платината, известен като рутений. Гросман и екипът му установили, че когато една молекула фувален дирутений поглъща енергия от слънцето, тя променя формата си, образувайки нова, полу-стабилна формация. Добавянето на катализатор към сместа отключва възвръщането на първоначалната форма на молекулата.

Това е много интересно от гледна точка на слънчевата енергия, защото молекулата може да поеме слънчева енергия и да остане в полу-стабилна формация за неопределено време, а след това катализатор да отключи връщането й към първоначалния вид. Когато това последното се случи, се освобождава енергия, която може да се използва – за отопление на дома или за захранване на уреди.

Гросман смята, че такава молекула може да работи в течна форма за преобразуване и съхранение на слънчева енергия. “Вероятно има много начини това да заработи на системно ниво”, пише той в електронно писмо до Discovery News, която разгласи иновацията.

Една възможна схема, според Гросман, може да включва “горивото”, поставено на слънце в дълбоки басейни, така че през целия ден да събира слънчева светлина. “Веднъж заредено, то може да се изпомпва и доставя (чрез тръби, или по друг начин) до точката на употреба – това може да бъде близо или далеч”, казва той.

“Гориво”, изработено от фувален дирутений, “може да се загрее до 200 градуса по Целзий – достатъчно за отопление на дома или за стартиране на генератор за производство на електроенергия”, казва експертът от MIT.

Единственият проблем, и то голям, е, че дирутениевата молекула е скъпа и поради това да се използва като акумулаторна батерия ще е доста “луксозно” удоволствие. Но Гросман и екипът му се надяват да разбeрат основния механизъм на промените й и да успеят да намерят по-евтина алтернатива.