Високоскоростният широколентов достъп е цифров кислород, изключително важен за благоденствието и благополучието на Европа, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус, комисар по цифровите технологии.
„Неговото използване и предлаганите скорости се увеличават, но ние трябва да направим повече, за да постигнем целите за свръхвисокоскоростен достъп. Нуждаем се спешно от споразумение по предложението ни за осигуряване на радиочестотен спектър за мобилен широколентов достъп, чието търсене нараства бързо“, допълни Крус.
Според статистическите данни, публикувани вчера от Европейската комисия, широколентовите връзки в Европа са много по-бързи отколкото преди една година. През юли 2010 г. скоростта на 29% от широколентовите връзки в ЕС е била поне 10 мегабита за секунда (Mbps), което е увеличение спрямо 15-те процента от предходната година. Средната скорост на 5% от линиите в ЕС е 30 Mbps или по-висока (едва 0,5% имат скорост от 100 Mbps или повече).
Използването на ШЛ в Европейския съюз продължава да нараства – на 100 души се падат 25,6 абонамента, в сравнение с 23,9 абонамента за предходната година. Мобилният широколентов достъп е нараснал за една година с впечатляващите 45%, с 6 специализирани устройства за мобилен широколентов достъп (USB устройства или донгъли) на 100 души.
Ще е нужна обаче още много работа преди ЕС да постигне своите цели, очертани в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, а именно – осигуряване на базов широколентов достъп за всеки европеец до 2013 г. и на високоскоростен и свръхвисокоскоростен широколентов достъп до 2020 г., обяви ЕК.
Новите развлекателни и бизнес услуги, като телевизията с висока разделителна способност или оборудването за видеоконферентна връзка, изискват много по-бърз интернет достъп от онзи, с който разполага като цяло днес Европа, за да може да се състезава със световни лидери като Южна Корея и Япония. Програмата в областта на цифровите технологии 2020 г. има за цел всички да получат минимална скорост от поне 30 Mbps и половината домакинства в Европа да се абонират за скорости над 100 Mbps.
Новите статистически данни показват също, че между юли 2009 г. и юли 2010 г. броят на широколентовите линии в целия ЕС е продължил да нараства с 8% (макар и по-бавно в сравнение с 11-те процента растеж през предходната година). Към юли 2010 г. в ЕС е имало около 128 милиона фиксирани широколентови линии, от които 9 милиона нови линии саа добавени след юли 2009 г. Броят на домакинствата в ЕС е около 220 милиона.
Нидерландия и Дания продължават да държат световното лидерство по използване на ШЛ (почти 40 линии на 100 души, като се обхващат около 80% от домакинствата). Темповете на растеж се забавят, понеже техните пазари достигат зрялост и започват да се насищат (във водещи държави-членки като Финландия и Швеция използването на фиксиран ШЛ всъщност намалява, което вероятно се дължи на преминаването към мобилен ШЛ).
Девет държави-членки на ЕС (Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство) имат по-висока степен на използване на широколентов достъп от Съединените щати (в САЩ има 26,4 абонамента на 100 жители според статистиките на ОИСР от май 2010 г.). Гърция и Чехия постигнаха най-добър напредък през последната година (измерен като растеж на глава от населението).
Цифровите абонатни линии (DSL) продължават да са най-използваната ШЛ технология в Европа със 100 милиона линии, но техният пазарен дял започва да отстъпва в полза на по-високоскоростните влакнести мрежи и кабели с Docsis 3.0 (подобрение на кабелните мрежи, позволяващо свръхвисокоскоростен интернет). Броят на влакнестооптичните абонатни линии (FTTH) е нараснал с 40% между юли 2009 г. и юли 2010 г., но понастоящем те представляват едва 1,7% от общия брой на линиите в Европа, тъй като тази технология се прилага само в няколко държави (по-специално в Швеция, където 24% от широколентовите линии са FTTH).
Мобилният широколентов достъп набира скорост в доста държави-членки, по-специално във Финландия (21,5 линии за мобилен широколентов достъп чрез USB устройства/карти за данни/донгъли на 100 души), Австрия (16,7), Швеция (14), Дания (13,4) и Португалия (12,1). Понастоящем степента на разпространение на мобилния широколентов достъп в Европа е 6%, което представлява увеличение с 45% спрямо юли 2009 г.
Средният пазарен дял на историческите далекосъобщителни оператори в ЕС намаля леко до около 44% (той е най-голям в Кипър – 76%, Финландия – 68% и Люксембург – 66%; и най-малък в Румъния и Обединеното кралство – 28% и България – 32%). Господството на историческите оператори на пазарите за широколентов достъп (включително препродажба на линии на едро) обаче структурно намалява в полза на конкуренцията в инфраструктурната база (основно чрез необвързан достъп до абонатните линии, което позволява достъп на трети страни до мрежата).
С изцяло необвързан и съвместен достъп са 74,8% от цифровите абонатни линии (DSL) на алтернативните оператори срещу 71,4% преди една година. Растежът на броя на абонатните линии с необвързан достъп, макар и по-нисък от предходната година, се осъществява за сметка на препродажбата – форма на изискващ малки инвестиции достъп за нови участници на пазара, чийто дял намаля от 10,6% на 8,9% от линиите DSL от 2009 г. насам.
Изглежда инвестициите на новите участници на пазара на далекосъобщенията са се увеличавали постепенно, което е помогнало за създаването на по-конкурентен пазар за широколентов достъп.