Пускане на безжична домашна мрежа

Безжичните мрежи са една чудесна идея, примамлива в много отношения. Разбира се, на първо място е липсата на каквито и да са кабели, създаващи неудобство с нуждата от инсталация и със самото си присъствие.

Предимствата на безжичните мрежи са много, но доскоро имаше едно „обаче“. И то беше свързано с цената на хардуера. За щастие, както при всяка масова технология, и при безжичните мрежи се наблюдава непрекъснато поевтиняване на нужните компоненти. В момента цените са толкова ниски, че „безжичното“ се превърна в действителна опция за домашна мрежа, а не само за бизнеса.

За да започнете да изграждате безжичната мрежа, освен поне два компютъра с инсталирана операционна система Windows, ще са ви необходими и няколко основни устройства:

1. Безжичен маршрутизатор или просто рутер (Access Point – точка за достъп също може да бъде използвана, но за домашна мрежа е препоръчително да се спрете на рутер, заради възможността за споделяне на Интернет и по-високата сигурност).
2. Безжичен мрежов адаптер за всеки компютър, който искате да свържете към рутера (ако включвате и лаптоп, предварително проверете дали той няма вграден безжичен адаптер, за да не правите излишни разходи – повечето нови лаптопи поддържат безжична мрежа).

Актуални безжични стандарти

В момента има няколко стандарта, като най-често срещаните и използвани са 802.11b и 802.11g. Първият от тях е ратифициран през 1999 г. и работи на честота 2,4 GHz с номинална скорост 11 Mbit/s. Подобрената версия 802.11g е сертифицирана за 54 MBit/s и 2,4 GHz работна честота. Този вариант използва метода за пренос на данни OFDM, който позволява паралелно предаване на информация, разбита на малки блокове. Вече остаряващият и почти неизползван стандарт 802.11а оперира при честоти от 5 GHz, а скоростта може да достигне до 54 Mbit/s.

Въпреки че за момента стандартите 802.11a/b/g предлагат задоволителна производителност, в бъдеще от безжичните мрежи ще се изисква по-висока пропускателна способност, а също така и по-голям обсег. На тези потребности ще отговори стандартът IEEE 802.11n, който ще позволи скорости над 200 Mbit/s. Очаква се той да замени настоящите безжични стандарти. Въпреки че се появяват все повече устройства, които го поддържат, 802.11n все още е проекто стандарт.

Всеки един от споменатите стандарти има своите плюсове и минуси:

• 802.11a поддържа високи скорости и възможност за едновременна работа на много потребители, но минус са малкият обсег и лесното заглъхване на сигнала;
• 802.11b предлага добро покритие и трудно може да бъде заглушен, но пък поддържа по-ниска скорост и малък брой потребители едновременно;
• 802.11g се характеризира с висока максимална скорост и поддръжка на множество потребители едновременно. За съжаление, при него могат да възникнат нежелани взаимодействия между устройствата;
• 802.11n впечатлява с високи скорости и широк обхват. В момента устройствата, които го поддържат, държат и високи цени. Също така съществува известен риск, тъй като е проекто стандарт, устройства от различни производители да не взаимодействат правилно по-между си. Този проблем може да бъде избегнат със закупуване на оборудване само от един производител.

Инсталиране на безжичната мрежа

Първо ще трябва да инсталирате безжичните адаптери във всеки един компютър. Ако свързвате десктоп компютър с PCI безжичен адаптер, изключете машината, отворете компютъра и поставете картата в празен слот. След това стартирайте компютъра и при поискване на драйвери, поставете диска. Ако сте се спрели на USB безжичен адаптер, просто го поставете в свободен USB порт, докато компютърът работи, и инсталирайте драйверите при поискване.

Имайте предвид, че при десктоп система можете да спестите пари за безжична карта. Ако компютърът ви има Ethernet адаптер и е разположен близо до маршрутизатора, тогава е по-изгодно да го свържете с кабел.

При лаптопите, които нямат вграден WiFi, можете да използвате PCMCIA или USB адаптер, като първият е за предпочитане. И двата варианта могат да бъдат включени към компютъра, докато той работи, въпреки че за PCMCIA адаптера все пак е препоръчително лаптопът да е изключен. Инсталирайте драйвери при необходимост. Имайте предвид, че голяма част от лаптопите поддържат някои от безжичните стандарти, така че много е вероятно да си спестите покупката на допълнително оборудване.

След като сте приключили с предварителната подготовка, трябва да изберете място за маршрутизатора. Ако искате да използвате и „жична“ комуникация с десктоп системата, опитайте да разположите двете устройства максимално близо едно до друго.

Ако във вашия дом има няколко етажа, добра идея е да поставите маршрутизатора на средния етаж, за да осигурите максимално ефективна комуникация. Винаги ще можете да го преместите, след като пробвате сигнала.

Проверете дали WLAN индикатора на маршрутизатора свети. За да тествате комуникацията, отворете уеб браузъра на някой от безжично свързаните компютри и въведете IP адреса по подразбиране на вашия маршрутизатор. Ако не сте сигурни какъв е, проверете в доставеното с продукта ръководство. Ако всичко е наред, то тогава ще ви се отвори страница с настройките на маршрутизатора.

Оттук нататък пред вас стоят няколко задачи. От особена важност в този начален момент е, ако имате DSL Интернет връзка, да въведете вашето име и парола, за да осъществите Интернет достъп.

По подразбиране вашият маршрутизатор разпределя IP адрес към всеки клиент, който се свърже безжично. Тази функция се нарича DHCP сървър. Може да я блокирате, като изключите опцията DHCP server, но ако направите това, ще трябва ръчно да определяте всеки безжичен клиент и IP адреса в същата мрежа, в която е и маршрутизаторът. Например, ако IP адресът на вашия маршрутизатор е 192.168.1.1, ще трябва да дадете на клиентския компютър IP адрес в обсега 192.168.1.2-254, за да се свържат.

След като всичко е готово, проверете сигнала на всеки от безжично свързаните компютри. Ако той е слаб, ще трябва да промените мястото на маршрутизатора.

Сигурност на безжичната мрежа

По-подразбиране, безжичната мрежа е отворена за всеки потребител с подходящо оборудване. Ако сте настроили вашия маршрутизатор да разпределя IP адресите посредством DHCP, той ще предостави адрес на всеки персонален помощник или лаптоп с WiFi, който е в обсега му. Дори и да не сте включили спомената опция, достатъчно е потребителите наоколо просто да разберат обхвата на IP адресите, който използвате – а това става лесно с програми за мрежово откриване.

Начините за защита на мрежата са няколко: WEP, WPA и филтриране на MAC адреса. MAC адресът (известен и като физически адрес) е уникален хардуерен идентификатор за всяко мрежово устройство и изглежда например така: 00-EF-78-C6-34-56.

Филтрирането на МАС адреса е свързано с ръчно въвеждане на списък от адреси на устройствата на вашата локална мрежа, като по този начин маршрутизаторът ще позволява достъп до безжичната мрежа само на тези адреси. Можете да откриете лесно МАС адреса на вашия мрежов адаптер, като напишете в командния ред ipconfig /all.

Филтриране на МАС адреса е нелош начин за базова защита на вашата мрежа. Недостатък е нуждата от ръчно въвеждане на определена информация. Освен това не е много трудно адресът да бъде прихванат и впоследствие назначен за съвсем различен мрежов адаптер.

Друг начин за защита е системата за криптиране с алгоритъм WEP. При нея се използва споделен таен ключ за криптиране на пакетите, преди предаването им между безжичните устройства. Пакетите се наблюдават по време на преноса, за да се засекат опити за модификация.

WEP гарантира адекватна защита на домашната мрежа, като основната цел е съседът да не разбере какво точно сваляте. Ключовете се задават в настройките на безжичните адаптери на всеки компютър в безжичната мрежа. Могат да се използват ключове с дължина 64, 128 и 256 бита. Този начин на защита все пак не гарантира 100% сигурност, тъй като с помощта на специални софтуерни помагала и малко време може да бъде налучкана паролата.

WPA е сравнително нов стандарт за защита и е създаден да подобри възможностите за сигурност в сравнение с WEP. Технологията включва подобрено криптиране на информацията посредством протокола Temporal Key Intergrity Protocol (TKIP). TKIP „разбърква“ ключовете, а функцията за проверка на интегритета гарантира, че ключовете не са били фалшифицирани. Също така WPA може да регулира достъпа до безжичната мрежа посредством MAC адреса.