Социалният софтуер навлиза с бързи темпове в организации от всякакъв мащаб. Анализаторите са единодушни, че социалният бизнес е новият двигател на индустрията, подобрявайки производителността и ефективността на служителите. На конференцията Lotusphere 2011 по-рано този месец в Орландо, Флорида редица големи компании демонстрираха как внедряват социални Lotus технологии в своя бизнес. Светът се променя и който не прави социален бизнес, започва да изостава, заяви Мирослав Долапчиев – управляващ партньор на IBS България и участник в Lotusphere 2011.
Г-н Долапчиев, мотото на конференцията Lotusphere в Орландо, Флорида тази година беше Get Social. Do Business. Защо социалният софтуер стана толкова важен за бизнеса?
Социалният софтуер винаги е бил важен за бизнеса. Lotus говори за съвместна работа откакто съществува – което са цели 20 години. Едва обаче с навлизане на социалните мрежи през последните години хората започнаха да усещат ползите от споделения опит и истинското значение на колективното знание. Социалният бизнес се определя от всички анализатори като новия двигател за подобряване на производителността и ефективността в работата. Ползите от този нов начин на работа са напълно измерими и повече от 35% от Fortune 100 компаниите по света използват социален софтуер от IBM.
Навлизането на социалните мрежи в бизнеса поражда опасения за сигурността. Доколко основателни са те?
Трябва дебело да се подчертае за кои социални мрежи става въпрос. Фейсбук, Туитър и други публични мрежи са извън границата на организацията и съответно извън обсега на нейната защита. Когато обаче говорим за собствена социална мрежа вътре в организацията, която е зад защитната стена, сигурността е изцяло в ръцете на самата компания. Има и трети вид социални мрежи, които са хибридни – те са в защитената система на организацията, но до тях имат достъп и външни потребители. Платформата Lotus Connections позволява прилагане на подобен хибриден модел.
Повечето големи компании спират достъпа до Фейсбук и останалите публични мрежи. IBM даде различен пример, като написа правила за общуване в социалните мрежи, раздаде ги на всички служители и дори ги стимулира да излязат в тези мрежи, където да общуват и да представят бранда си, явявайки се негови евангелисти. Всеки служител, например, е насърчаван да има собствен блог. Това е една съвсем различна гледна точка на IBM – компания, която е “прегърнала” социалния бизнес като своя мисия.
Т.е. наблюдаваме едно обединяване на частните и служебните интереси на хората? Каква технологичната платформа поддържа този процес?
IBM налага една нова тенденция в ползване на публични социални мрежи, т.нар. Activity Streams, която ще навлезе и при останалите доставчици. Всеки потребител наблюдава свой собствен “активити стрийм” и може да го разширява както намери за добре. Най-близката аналогия е Фейсбук – когато влезеш там, виждаш активността на приятелите си. Корпоративното разбиране за “активити стрийм” е малко по-различно – там освен че виждаш какво правят хората от твоята мрежа, получаваш и информация за събития, които се случват в различни външни системи, вкл. за новини и услуги, за които си се абонирал. Така IBM обединява служебния живот и частните мрежи, в които хората членуват. На практика от един екран можеш да проследиш всичко, което се случва и те вълнува както от фирмена, така и от частна гледна точка.
Вътре в рамките на организацията IBM работи по свързване на платформата Lotus Connections с останалите решения от портфолиото си, вкл. управление на данни, бизнес анализ и др. Целта е всеки един от съпътстващите продукти да бъде интегриран със социални мрежи. Докато анализирате потреблението на даден уеб сайт, например, можете да сформирате отделна група в организацията и да обсъждате в нея това, което се вижда на графиката, т.е. моментално да създавате социални кръгове.
Как служителите в компаниите приемат този нов стил на работа? Има ли разминаване между поколенията?
Социалният софтуер навлиза много бързо. Ръстовете от година на година са със стотици проценти. На конференцията в Орландо всички компании демонстрираха колко бързо служителите прегръщат социалните мрежи. Те ползват социални инструменти в частния си живот и могат само да се радват, когато ги получат и в работата си.
Бяха дадени много примери как големи компании са внедрили Lotus Connections. Една от тях е AT&T, където наред със стандартните възможности на платформата като блогове, уикита и активити се използват и собствено разработени модули. Особено интересен е модулът за гласуване на идеи – той единствен в системата не е обвързан с името на човека, който е влязъл в нея. В AT&T са открили, че когато някой шеф предложи идея, всички веднага я одобряват за сметка на други, не по-малко стойностни идеи. Ето защо те са създали модул, който не записва имената на хората и така позволява да се извлекат най-ценните идеи в организацията.
Що се отнася до поколенията, не смятам, че има разминаване или конфликт, тъй като социалният бизнес носи ползи за всички. IBM и останалите големи компании разбраха, че управлението на знание е много трудна задача – не можеш просто да извадиш знанието от главите на хората и да го сложиш в някакви системи. Затова и Lotus винаги е пропагандирала съвместна работаи споделяне на знания. Ако старото поколение е ориентирано към документите, то средното е свикнало с мобилните устройства, а новото прави всичко онлайн. С навлизане на социалните мрежи това знание става достъпно за всички.
Мобилността и облакът са две ключови тенденции в начина, по който бизнесът използва технологиите, за да бъде по-ефективен. В Орландо IBM направи множество обявления в тази област. Бихте ли резюмирали най-важните от тях и очакваните ползи от приложението им.
Продажбите на смартфони вече изпреварят тези на персонални компютри. Достъпът до информация където и да се намираме чрез каквото и да е устройство и по което и да е време се превръща от каприз на мениджмънта в необходимост. С това и спектърът от устройства, чрез които да “консумираме” тази информация, се разширява изключително много. Android, iOS на Apple, Symbian и Blackberry – за всички тези платформи IBM предоставя и ще продължи да предоставя специализирани решения за сигурен достъп до електронна поща, до корпоративната социална мрежа и най-вече до Activity Stream-а, който може да се захранва с информация от вътрешни и външни системи. Засега IBM не планира да поддържа платформата Windows Phone 7.
IBM набляга много и на облака. Почти всеки един от Lotus продуктите е достъпен и като услуга в облака. Очевидно задръжките на компаниите по отношение на сигурността започват лека-полека да отпадат за сметка на финансовите изгоди от преминаване към облака.
Основен фокус за IBM остава хибридният модел. Това е уникално предложение, което позволява на организациите да поддържат собствена си инфраструктура и при нужда да я разширяват в облака, запазвайки управлението на основните услуги при себе си. Идеята е преходът да бъде плавен. Другата цел на IBM е да осигури прозрачност в ползването на услугите, така че потребителите всъщност да не разбират дали ползват облачна или локална услуга, като превключването между тях е безпроблемно.
Най-актуалното предложение на IBM в облака е LotusLive Symphony. С него получаваме не само онлайн офис пакет, а и възможност за съвместна работа върху документи с включено възлагане на задачи и ко-авторство в реално време върху един и същ документ. Новата версия на продукта включва също възможност за коментари и дискусии, поддръжка на версии на документа и информация дали някой от авторите на документа е онлайн. LotusLive Symphony може да се ползва както от облака, така и чрез инсталация на сървър на клиента, което при Google Docs, например, не е възможно.
Услугите в облака се разширяват и с изнесен хелпдеск. Той е част от целия пакет за преминаване към облака, който включва имейл и други приложения и услуги.
На какъв принцип потребителите заплащат облачните услуги?
В момента таксите за облачни услуги са на базата на потребител, като има някои ограничения по отношение на обема информация, който може да се складира в облака. По-късно IBM ще въведе и други варианти на заплащане, на база използван ресурс. Какъв ще бъде този ресурс, зависи от конкретното приложение.
Предстои българско издание Lotusphere Comes To You 2011 през март в София, организирано от IBS. Как върви подготовката за събитието и какво могат да очакват корпоративните потребители от конференцията?
Подготовката върви с пълна сила. Работим с колегите от IBM на регионално ниво по съдържанието. Естествено, ще повторим акцентите от глобалната конференция Lotusphere. Тази година в София ще присъстват едни от най-влиятелните лица на Lotus за цяла Европа.
Форматът на събитието ще бъде малко по-разчупен, като ще се постараем да създадем максимално открита и приятелска обстановка между всички участници. Следобедните сесии ще са по-кратки, но за сметка на това – повече. Ще бъдат и по-открити – всеки ще може да бъде на сесиите, които го интересуват, а на презентационните тематични щандове пред залата ще има възможност да общува със специалисти от различни области, например по Domino администрация. Предвидили сме и много демонстрации.
Очакваме на конференцията широк кръг от потребители, вкл. управители от малки, средни и големи фирми, ИТ администратори, ИТ мениджъри, разработчици, IBM бизнес партньори, представители на академичната инициатива, медии, блогъри. Абсолютно всеки, който се интересува от Lotus, е добре дошъл на конференцията през март.
Според всички анализатори, социалният бизнес ще даде новия тласък на индустриалния свят, както през годините това направиха компютърът и поточната линия. Светът се променя и който не прави социален бизнес в момента, изостава на фона на променящата се среда. На конференцията ще покажем как социалният бизнес подобрява производителността и ефективността на организациите.
Планирате ли и тази година участие в Lotusphere конференции в съседни страни, както в Македония през 2010-а?
Да, и тази година ще организираме конференция в Скопие. Интересът към Lotus технологиите там е много сериозен. Голяма част от държавните и публични информационни системи са Lotus-базирани, затова и нашият поглед е отправен към Македония, където имаме и офис.
IBM обяви промени в партньорската програма и образователни инициативи, целящи да подпомогнат социалния бизнес и да подготвят бъдещата работна сила за новата ера. Актуални ли са тези предложения и за пазара в България? Каква е ролята на локалните партньори на IBM в налагане на т.нар. социалeн бизнес?
Смея да кажа, че докато другите големи вендори затягат условията на работата си с партньорите, IBM опростява правилата и разширява мрежата си чрез нови и изключително атрактивни инициативи, позволявайки на партньорите си да печелят не само еднократно при осъществяване на дадена сделка, но и при всяка следваща транзакция с клиента.
Като локален партньор на IBM ние сме приели мисията да предадем на колкото се може по-голям кръг от хора в България познанието за социалния бизнес. В този смисъл сме евангелисти, които познават от собствен опит силата на социалния бизнес и вярваме в бъдещето на новия начин на работа.
На тазгодишната конференция Lotusphere в Орландо бяха поканени 500 студента, като присъствието им се спонсорира от IBM и един от водещите бизнес партньори. Ще вземем пример от това и на Lotusphere Comes to You в София ще поканим и ние част от академичната общност, вкл. студентите.
Образователната инициатива на IBM е факт от няколко години и в България имаме успехи в тази посока, но тепърва предстои програмата да се разгърне в пълния си потенциал. В момента нашите най-добри специалисти преподават “Използване на информационни системи” в СУ “Св. Климент Охридски”, катедра Компютърна информатика на Физико-математически факултет. Залите са пълни – на лекциите идват по 80-100 човека. Приели сме това обучение като наша мисия и го правим за наша сметка. Планираме тази година да въведем и стажантска програма.
Въпросите зададе Красимир Банков
Надявам се по-скоро българите да оценим тези технологии, защото социалният бизнес софтуер е наистина много повече от лайкове във фейсбук. Някои големи корпорации се престрашиха и се довериха на решения като Lotus Notes, Google share и други, от това само се печели. Ако превъзмогнем ограничения от типа – това е само за такива цели и за нищо друго, и видим огромните възможности на такива нови неща, в България не само ще сме конкурентни с големите фирми, но и нещо повече.
@1 – Социалните бизнес мрежи включват малко повече неща от снимчици. И когато в тази мрежа са абсолютно всички, включително ръководството, служителите по естествен път се ограничават да пишат глупости.
Социалните мрежи са направени за да НЕ работи служителя – ще цъка снимки, ще пише глупости и ще пасе крави……как обвързахте социална мрежа с правене на бизнес просто не виждам кой ще накара един служител да работи по-ефективно като му направи социална бизнес мрежа 🙂