Комуникациите от тип „машина-машина“ (М2М), считани за новата безжична революция, обещават неизброими възможности в един взаимосвързан свят от 16 милиарда машини. Телефони, лаптопи, принтери, камери, уреди за наблюдение и превозни средства са само някои от многото видове умни, свързани устройства, които осигуряват нови нива на удобство и сигурност в ежедневието на хората.
Едновременно с това, свързаните машини допринасят за намаляване на експлоатационните разходи на фирмите, добавят стойност към техните продукти и услуги и спомагат за постигане на амбициозните цели по отношение намаляването на парниковите емисии.
М2М, „интелигентни устройства“, „интернет на нещата“ са част от многото термини, обозначаващи технологиите за изграждане на автоматизирани мрежи от устройства и продукти с цел увеличаване на ефективността. Интернет, в познатия му сега вид, също прокарва път към свързване и комуникация между различни устройства без човешка намеса.
Тази еволюция прави възможно предоставянето на различни услуги в множество сектори, като: интелигентно електроснабдяване (предплатена енергия, интелигентно отчитане с натрупване, еМобилност); интелигентен транспорт; интелигентни сгради и начин на живот; здравеопазване.
“Потенциалът на М2М комуникациите е безграничен и неизползван. За безжичните доставчици това е възможност да предлагат серия от нови услуги, носещи добавена стойност и нови приходи на бизнес клиенти и крайни потребители”, заяви Михаил Ангелов, мениджър маркетинг и бизнес развитие в Nokia Siemens Networks България, по време на конференцията „Телекомуникации и медии – технологии и бизнес преливане”, която се проведе през седмицата в София. Новите възможности и решения, представени на нея, вече са факт в някои страни в Европа и по света. Но те неизбежно са бъдеще и за България, посочи Ангелов.
Нашият пазар има необходимия потенциал особено за интелигентни мрежи (smart grids) и интелигентно отчитане. Ако сектори от икономиката като комунални услуги и транспорт възприемат по-технологичен подход при оптимизиране на своите операции и услуги, конкретни резултати и в България може да има съвсем скоро, смята мениджърът.
От друга страна, регулациите на ЕС за по-добра енергийна ефективност, както и амбициозните цели за намаляване на емисиите CO2 са много силни двигатели за промяна в тази посока. Значителна част от финансирането на Европейския съюз е насочено към модернизация на транзитните електрически мрежи с цел осигуряване на безпроблемно присъединяване на обекти, използващи възобновяема енергия, особено вятърната.
„Европейската комисия настоява националните енергийни регулатори да осигурят необходимите условия, които поощряват инвестициите в областта на интелигентните мрежи. На този етап включването на България в целенасоченото разитие на тези технологии изисква основно организационен ангажимент от страна на институциите и концентрация на човешките ресурси на големите енергийни предприятия в посока на европейските фондове“, добави Михаил Ангелов.
Комуникацията и решенията в областта на М2М разчитат по-скоро на множество специфични за отделните сектори технологии, вместо на единен подход. Независимо от това, съществуват редица регулаторни, икономически и екологични фактори, и такива свързани с техническото развитие и стандартизацията, които трансформират М2М сектора и го правят по-привлекателен за доставчиците на комуникационни услуги.
Пазарът за М2М еволюира към концепцията за „всеобхватен интернет“. Мрежите от умни устройства представляват web 3.0 – “internet of things” – и присъствието им ще се усети във всичко, което правим. Това развитие предлага нови възможности за използване на телекомуникационните инфраструктури и услуги. Според Harbor Research, общата стойност на взаимосвързаните интелигентни системи в целия свят се очаква да достигне 280 млрд. евро през 2013 г. при годишен ръст от 33%.
Nokia Siemens Networks прогнозира, че до 2014 г. фирмените разходи за М2М решения с клетъчна свързаност могат да достигнат 35 млрд. евро при 250 милиона инсталирани машини по целия свят. Общият брой на обектите, свързани през глобални, локални и късообхватни мрежи може да надмине 1 милиард до 2015 г., според Harbor Research. Тези данни показват наличието на бизнес възможности във всички вертикално интегрирани индустрии.
Възможности за използване на М2М съществуват в различни сфери като телеметрия, събиране на данни, дистанционно управление, роботика, отдалечено наблюдение, проследяване на състоянията, регулиране на движението по пътищата, дистанционна диагностика и обслужване на съоръжения, охранителни системи, логистични услуги, управление на автомобилни или машинни паркове и телемедицина.
Един от най-зрелите сектори за внедряване на умни обекти под формата на интелигентни измервателни устройства е енергетиката. Интелигентното отчитане е пример за използване на М2М в енергийния сектор. С прехода от централизирани към разпределени електроснабдителни системи, експлоатационните предприятия разглеждат интелигентните мрежи като основен фактор за подобряване на оперативната ефективност и изпълнение на новите регулаторни изисквания.
Решението „предплатена енергия“ е съчетание от текущо измерване на електропотреблението посредством умни измерватели уреди и управление в реално време на тарифите и сметките на клиента. Решението е насочено към преустановяване на кражбите и загубите по електрическата мрежа, които са постоянен проблем за операторите, основно поради лесния достъп на крайни потребители до неконтролирани източници на електроенергия. Предплатената енергия е начин за ограничаване на загубите и превръщането им в реални приходи.
Едновременно с това, събирането на подробни данни от дистанционното отчитане дава възможност по-добре да се опознаят моделите на потребление и съответно да се разработят подходящи пакети за лоялни клиенти, бонусни програми и стимулиращи тарифи.