Запазените телекомуникационни данни имат важно значение за защитата на обществеността от вредите, нанасяни от тежки престъпления. Те предоставят важни доказателства за разкриването на престъпления и за налагането на справедливи присъди, е изводът от доклад на Европейската комисия за поуките от приетата през 2006 година Директива за запазване на данни.
Същевременно обаче транспонирането на директивата не е еднакво и оставащите разлики в законодателствата на държавите-членки създават трудности за доставчиците на телекомуникационни услуги. Освен това сама по себе си директивата не гарантира, че данните се съхраняват, извличат и използват при пълно зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни.
В някои държави-членки това доведе до отмяна от съдилищата на законодателството, транспониращо директивата. Комисията ще започне преразглеждане на действащите правила за запазване на данни в рамките на консултация с полицията и съдебната власт, стопанската общност, органите за защита на данните и гражданското общество, за да предложи усъвършенствана правна рамка.
„Такива данни се използват като доказателства, които служат не само за осъждане на виновните за тежки престъпления и тероризъм лица, но и за отпадане на подозренията срещу невинните лица. Например запазените данни бяха от огромно значение за успеха на операция „Спасение“, която способства за разкриване на самоличността на 670 заподозрени членове на международна педофилска мрежа“, заяви Сесилия Малстрьом, комисар по вътрешните работи.
Докладът констатира, че използването на данни, свързани с телефонните номера, IP адреса или идентификаторите на мобилни телефони, като средства за разследване на престъпления, е довело до осъдителни присъди за нарушителите и оправдателни присъди за невинните лица.
Съществуват обаче сериозни разлики между държавите-членки в прилагането на запазването на данни. Например, периодите на запазване варират между 6 месеца и 2 години, а причините за достъп до данните и за използването им, както и законоустановените процедури за достъп са изключително разнородни.
При условие че директивата цели само частичното хармонизиране на националните правила, не е изненадващо, че в тази област не съществува общ подход. Като цяло слабата степен на хармонизация може да породи трудности за доставчиците на телекомуникационни услуги, и по-специално за по-малките оператори.
Възстановяването на разходите, свързани със запазването на данни и предоставянето на достъп до тях, е различно в отделните страни на ЕС. Комисията ще разгледа възможните начини за установяването на по-уеднаквена практика за възстановяване на разходите.
Запазването на данни представлява и съществено ограничение на правото на неприкосновеност на личния живот. Макар да няма конкретни примери за сериозни нарушения на неприкосновеността на личния живот, опасността от нарушаване на сигурността на данните ще продължи да съществува, докато не се въведат допълнителни защитни механизми. В тази връзка Комисията ще разгледа възможността за по-строго регулиране на съхранението, достъпа и използването на запазените данни.
Телекомуникационните данни, запазени от операторите, се използват от полицията и прокуратурата при разследването, разкриването и съдебното преследване на тежки престъпления и тероризъм. Посредством приемането на поредица от директиви през последните 10-15 години ЕС положи усилия да регламентира изискването към доставчиците на телекомуникационни услуги да запазват данни за определен период от време.
Директивата за запазване на данни изисква от държавите-членки да гарантират, че тези оператори запазват определени категории данни (за установяване на самоличността и данните за проведени телефонни разговори и изпратени електронни съобщения, с изключение на съдържанието на тези комуникации) за целите на разследването, разкриването и съдебното преследване на тежки престъпления според определенията за тях в националното законодателство. Данните трябва да бъдат запазени за период от най-малко шест месеца до най-много две години (решението се взема от държавата-членка при транспонирането на директивата в националното законодателство).
Органите за защита на данните са отправяли критики по отношение на директивата на основание, че в нея не се предвиждат достатъчно ограничения за запазването на данните, нито защитни механизми относно начина на съхранение, достъп и използване на данните.
Въз основа на тази оценка Комисията ще изготви предложение за изменение на директивата. През следващите месеци тя ще проведе консултация с правоприлагащите органи, съдебните органи, органите за защита на данните, стопанската общност и гражданското общество относно различните варианти за бъдеща правна рамка. Резултатите от консултацията ще бъдат взети предвид при извършването на оценка на въздействието, която ще служи за основа на бъдещото предложение.