Български научноизследователски организации и високотехнологични компании са спечелили близо 4 милиона евро през 2010 година от европейски програми, насочени към развитие и използване на ИКТ, съобщи МТИТС – министерството, което координира проектите.
Привлеченото финансиране по Седма рамкова програма е два пъти по-голямо, отколкото през 2009 година, отчетоха от МТИТС. Средствата за българските участници в договорените проекти са 3,2 млн. евро. По програма “Подкрепа за ИКТ политики” родните организации получиха 651 530 евро.
Българският научен принос е най-значим в общоевропейски проекти, обединени около темата цифрова култура. Те са насочени към разработване и прилагане на интелигентни компютърни програми за разпознаване на текстове на европейски езици, сред които са славянските.
Учените от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН участват в проект за електронен достъп до културното наследство, наречен IMPACT. В рамките на българското участие ще бъдат цифровизирани вестници и други текстови материали от 19 век, ще бъде създаден исторически речник и описана църковно-славянската азбука, като за целта ще бъде създаден специален софтуер. Общата стойност на международния проект е 16,5 милиона евро, като финансирането за БАН е 66 800 евро.
Институтът по информационни и комуникационни технологии участва и в проект EuroMatrixPlus-X, който цели усъвършенстване на автоматичния превод от един европейски език на друг. Дейността на българския колектив е насочена към създаване на българо-английска езикова база и модели на анализи. Общата стойност на проекта е 586 080 евро, като за БАН са предвидени 134 400 евро.
Разработването на интелигентни търсачки на съдържание на европейски езици е предмет на проект CULTURA по Седма рамкова програма. Представители на Софийски университет „Климент Охридски” ще работят от българска страна по проекта.
Библиотеката на БАН е включена в проект Linked Heritage по Програма „Подкрепа за ИКТ политики”. В рамките на 36 месеца, консорциум от 20 държави ще координира стандарти и технологии за обогатяване на общоевропейската цифрова библиотека Еуропеана.
Проектът ARROW Plus, финансиран от програма „Подкрепа за ИКТ политики”, ще усъвършенства европейските регистри за авторски права и творби без авторство. Разширява се обхватът на системата, която улеснява библиотеките и други потребители в откриването на притежателите на авторски права. Това ще ускори дигитализирането на книги. Консорциумът, който изпълнява проекта ARROW Plus, включва библиотеки, издатели, фотографски агенции, създатели на печатно и визуално изкуство.
Втората голяма тема, по която работят български ИКТ организации и фирми, финансирани от Европейския съюз през 2010 година, е повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика и подобряване на качеството на живот на гражданите чрез разработване и прилагане на интелигентни технологии.
Спестяването на електроенергия, вода и газ в публичните сгради е във фокуса на проекта BECA. В рамките на 36 месеца ще бъдат разработени ИКТ базирани услуги за информираност на ползвателите в сградите за битовите разходи. От българска страна Русенският университет „Ангел Кънчев” ще допринесе за развитието на тези услуги. Подобни задачи имат и участниците в ICE-WISH, финансиран от програма „Подкрепа за ИКТ политики”. Чрез прецизно измерване и безжични технологии се демонстрира намаляване на потреблението на ток и вода в европейските социални заведения.
Нови решения, базирани на семантични технологии и на технологиите за т.нар. „бизнес интелигентност”, за управление на бизнес процесите се разработват в рамките на проект CUBIST. Заданието има за цел да улесни анализа на данни и да предложи новаторски подходи.
Целта на проекта SMART-EC пък е да се разработи самозахранваща се миниатюрна интегрална схема и икономична иновативна технология за производство на електронни устройства като батерии, акумулатори, сензори и комуникационни схеми, които да се използват в автомобилната и други индустрии.
Български участници има и в публично-частни партньорства за изследвания в рамките на Плана за икономическо възстановяване на Европа. Проектът QCOALA ще развива лазерно насочващи системи за обработка на алуминий и мед с цел създаване на евтино и висококачествено решение за батериите на електромобилите. Проектът е насочен към енергийно ефективно и екологично производство.
Имаме принос и в разработки, насочени към подобряване на здравеопазването, като проекта KHRESMOI. В рамките на 48 месеца ще бъде разработвана многоезична търсачка и система за достъп до биомедицинска информация и документи. Обменът на рентгенови снимки между европейките болници също е част от проекта.
Друг аспект на здравеопазването ще бъде развиван от проекта Life 2.0. Учените ще търсят нови възможности за общуване на възрастните хора, така че те да имат повече социални контакти, да придобиват знания за случващото се в населеното им място, да ползват търговски услуги.
Проектът PSIP пък търси интелигентни процедури в лечението. Те целят електронните здравни архиви автоматично да предупреждават за нежелани лекарствени ефекти при взимане на решение за лечение на определен пациент. Конкретната задача на Института по информационни и комуникационни технологии е да се създаде софтуер за разчитане на епикризи на български език, на лекарства, които пациентите са си доставили извън болничната аптека, на диагнози, които не са вписани в списъка на болничната информационна система.
Третата тематика на българското участие през 2010 година в проекти, финансирани от Европейската комисия в областта на ИКТ, е информационната сигурност в електронните мрежи и услуги. Целта на проекта SysSec е да се създаде Мрежа за върхови постижения в областта на системната сигурност, която да позволи на Европа да играе водеща роля в превенцията на кибератаките. В рамките на проекта се планира създаване на виртуален център за обучение по киберсигурност и създаване на мозъчен тръст за предотвратяване на заплахите в интернет от сегашно и ново поколение. Общата стойност на проекта за участниците от 8 държави е почти 3 милиона евро. В изследователската работа е включен Институтът по информационни и комуникационни технологии, който получава 150 000 евро финансиране.
МТИТС като национален координатор на европейските програми, свързани с информационни и комуникационни технологии, организира безплатно информационни дни при обявяването на всеки конкурс и оказват съдействие на кандидатите на всички фази от процедурата.