Как да разпознаем легалния софтуер

Темата за легалния софтуер става все по-важна, защото софтуерното пиратство засяга не само приходите на производителите на програмни продукти и техните партньори търговци, но ударя по джоба и крайните клиенти – домашни и бизнес потребители. Купуването или свалянето на нелицензиран софтуер влече след себе си риска от кражба на лични и финансови данни, загуба на ценна информация, вируси и зловреден код. За бизнес клиентите освен всичко изброено то носи и допълнителен риск – да нямат сигурност в устойчивостта на ИТ инфраструктурата си.

„Темата е много важна, защото засяга цялото ни общество. Не трябва да се гледа на този проблем едностранчиво – че това е загуба конкретно за Microsoft или за Adobe да речем. Става дума за работни места, за бизнес, за приходи от данъци за държавата. Софтуерното пиратство оказва негативно влияние върху три основни групи – на потребителите, бизнеса и държавната администрация. Сваляйки или купувайки нелицензирани софтуерни продукти, домашните потребители, без да подозират, излагат себе си и близките си на риск от кражба на лични данни, загуба на информация, вируси и друг зловреден код”, коментира Кирил Изов, мениджър лицензионна политика в „Майкрософт България”.

Софтуерното пиратство при индиректния модел на продажби на компанията се отразява изключително негативно и на мрежата й от партньори  – екосистема от над 800 български компании, изградили целия си бизнес или част от него върху продажбата на софтуер.

„От друга страна, компаниите, които използват нелицензиран софтуер, излагат на сериозен риск фирмената си информация и никога не могат да бъдат сигурни в устойчивостта на ИТ инфраструктурата си”, посочва друг риск Изов.

Боян Бойчев, изпълнителен директор на софтуерния дистрибутор BMG, вижда темата и от друг ъгъл, не само от гледна точка на интересите на големите световни компании. „За местните производители на софтуер също няма гаранции, че техните интелектуални права ще бъдат защитени. Наблюдава се ръст в бизнеса на компаниите, които се занимават с разработване на софтуер, тоест продават продукти, които създават тук, а те се използват извън България, но служителите им получават тук заплатите си и тук ги харчат”, обяснява той.

Статистиките

През месец май се очаква да бъдат публикувани ежегодните данни на BSA и IDC за софтуерното пиратство в световен мащаб за 2010 г. Проучването за 2009 г. показа, че в България нивото на нелегалните продажби на бизнес софтуер е било 67%, което е изключително висок процент, почти двойно над средното ниво за ЕС.

Според Боян Бойчев, при приложния софтуер нивото на пиратство е по-високо. „Данните за Windows, с които разполагам, са положителни, но резултатите за приложния софтуер, който е и по-скъп, са все още незадоволителни. По условие по-големите организации имат ясни политики за използване на ресурси, включително на хардуер и софтуер и по-големи ограничения кой какво да инсталира и използва. Те се стремят да бъдат изрядни. Проблемът е при малкия и средния бизнес, където няма такива политики и често срещано явление е на компютъра на секретарката да бъдат качени много продукти, които тя не ползва. Тук принципът е да има, ако се наложи”, очертава картината Бойчев.

Според него, няма точни данни за пиратското използване на Adobe и Autodesk, но индиректно може да се смята, че процентът е значително по-висок от средния за пиратството в България.

Как да различим оригиналния продукт

Първото нещо, което купувачът на софтуер трябва да провери, е дали търговецът, от когото иска да пазарува, е партньор на „Майкрософт България”, съветват от компанията. Второ важно условие е търговецът да има добра репутация.

Най-изгодният начин за придобиване на оригинални продукти, каквито са масовите Windows и Office, е, когато те са предварително инсталирани на нов компютър. В тези случаи клиентът трябва да се увери, че на компютъра е залепен т.нар. сертификат за автентичност (стикер с няколко нива на защита). „Зачестяват случаите, в които потребителите купуват компютър с Windows, търговецът твърди, че операционната система е оригинална и лицензирана, но впоследствие се оказва, че това не е така. Стикерите могат да бъдат продавани само и единствено като неразделна част от нова компютърна конфигурация и не трябва да се придобиват самостоятелно”, съветват от “Майкрософт България”.

Напоследък в компанията обаче постъпват сигнали, че стикери се продават и отделно от компютърните системи. „На практика те не са фалшиви стикери, но сертификатът за автентичност удостоверява т. нар. ОЕМ лиценз на операционната система или на офис пакета, който върви само и единствено с нов компютър. Когато бъде продаден без компютър, той е невалиден”, обяснява Изов.

Официални партньори за софтуер
Партньори на Microsoft
Партньори на Adobe
Партньори на Autodesk

Затова един от фокусите на компанията за превенция от фалшифициране е контролът на асемблаторския и ритейл канал, който се изразява в проучване на търговските практики и обучение на персонала, защото в повечето случаи фирмите не смятат, че вършат нещо нередно.

На контрола залагат и от BMG и, според Бойчев, постигат успехи. “За Adobe специално решихме, че целият софтуер, който се продава в България, ще бъде във вид на лицензи. Така има по-голям контрол кой е крайният клиент и кой е партньорът. Крайният клиент отива директно в сайта на Adobe и с лиценза си изтегля софтуера. Така се заобикалят известен брой проблеми”, казва той.

При Autodesk пък има персонализация и се знае всеки продукт с конкретния сериен номер при кой клиент отива. Освен това в софтуерния дистрибутор разполагат с информация за компании, които предлагат на клиенти да купят компютър с незаконен Adobe или Autodesk.

Особени рискове крие покупката на софтуер онлайн. През последната година зачестяват случаите на домашни потребители, които се оплакват, че след като са купили софтуер онлайн с надеждата да бъде легален и лицензиран, се оказва, че всъщност са купили фалшифициран продукт.

В повечето случаи софтуерът менте се продава в сайтове за търгове – адресите са както български, така и чуждестранни. „Трябва да се внимава много, когато се купува от чужбина, защото физическото разстояние и различните закони в другата държава правят трудно, дори невъзможно да си търсиш правата”, предупреждава Изов и допълва, че трябва да се прави разлика между фалшифициран и пиратски софтуер – пиратският е краден, докато фалшифицираният има претенции, че е оригинален.

“В края на онлайн сделката клиентът получава кракнат софтуер, който според споразумението между производителя и крайния клиент не може да се използва легално. Има и случаи, в които клиентът не получава нищо, но личните данни, които е въвел при покупката, включително и финансова информация, се оказват в ръцете на недобросъвестни индивиди”, коментира Бойчев.

От Майкрософт не посочват имена на сайтове за фалшифициран софтуер. Казват, че проследяването им е трудно и е работа на специализираните органи за борба с кражбата на интелектуална собственост. От компанията само съветват потребителите как да се предпазят. Майкрософт полага големи усилия за защита на продуктите си и техните опаковки от фалшифициране, но е много трудно да се направи разлика между фалшифициран и оригинален продукт особено при онлайн пазаруване. Полезни съвети за разпознаване на “ментета” от оригинали могат да се намерят на www.microsoft.com/howtotell

Последният по-голям случай, за който получават сигнал, е от клиент, който си купил няколко продукта на “Майкрософт” от известен сайт за онлайн търговия, небългарски. “Беше ги получил, оказаха се фалшифицирани и не работеха”, разказва Изов.

За някои от продуктите си компанията има специални програми и когато клиент се натъкне на фалшифициран софтуер, се задейства процедура, за да се сдобие потребителят с оригинален продукт. Тя съдържа много специфични условия, различни и приложими за всяка конкретна държава.

Боян Бойчев споделя, че получава поне веднъж седмично на служебния си имейл софтуерни оферти. “Атакуват се компании и крайни клиенти, като принципът е подобен на фишинг атаките и фалшивите лекарства”, казва той.

Бойчев посочва още един белег на недобросъвестните търговци. Според него, сигналната лампа би трябвало да просветне у потребителя, който пазарува софтуер онлайн, когато цената е прекалено добра, за да бъде истинска. “Виждал съм цена с 80-90% по-ниска от пазарната”, посочва той.

Изов го допълва с друг интересен факт. “Има и случаи, когато разликата в цената е само 10-15% и това е по-притеснителното, защото не поражда никакви съмнения”, казва той и допълва, че клиентът лесно може да бъде заблуден в сайтовете с оригинални снимки на софтуер, защото няма как да види продукта, който ще му продадат.

Microsoft инвестира много в подобряване на физическата защита – холограми, ситопечат и т.н., но въпреки това се появяват фалшификати, особено при онлайн продажбите. Проблем е и това, че фирмите търговци се оказват фантоми, ако решиш да ги потърсиш за рекламация.

И тук съветът е отново да се търси търговец с добра репутация от същата държава, т.е. в която живее потребителят.

Adobe има различни продукти за различните региони на света и съответно ценова политика, обвързана с местната валута и ангажирана с точно определена територия. “На самия продукт е ясно обозначено за кой регион е предназначен. Когато се продава на неразрешена територия, крайният клиент, въпреки че е купил оригинален софтуер, не може да го ползва легално. Той работи, но възникват проблеми с поддръжката, a при евентуална проверка също ще има проблеми. Прекалена креативност е това  – да напазаруваш софтуер от друг пазар, но на практика тя те лишава от валиден продукт”, обяснява Бойчев практиката на Adobe.

Промяна в потребителските нагласи – към употреба на оригинален софтуер

Знак, че има промяна, са сигналите на потребителите до сайтовете и телефонитe на компанията, за които вече стана дума.

В „Майкрософт България” напоследък наблюдават ръст на сигналите на клиенти за нелоялни търговци, които продават компютри с нелицензирани продукти. „Тези сигнали са изключително важни, тъй като това е един от основните ни канали за получаване на информация, на базата на която можем да вземем съответните мерки срещу нелоялните търговци”, казва Изов. Майкрософт има централизиран имейл адрес и телефон за сигнали, които се разпределят към всяка държава.

Много често малки и средни фирми се обръщат директно към тях, притеснени дали софтуерът, който използват, е правилно лицензиран. В тези случаи от компанията препоръчват внедряване на “Управление на софтуерните активи”, което може да бъде извършено вътрешно от самите фирми, когато са по-малки, или от сертифицирани партньори.

Правилното управление на софтуерните активи гарантира максимална възвръщаемост на инвестицията в софтуерни продукти и решения, минимален риск за сигурността на инфраструктурата и безотказната й работа.

„Управлението на софтуерните актив е процес. Първата стъпка е инвентаризацията на софтуера, за да знае потребителят какво е инсталирано върху компютрите му”, посочва Боян Бойчев.

При малките и средни компании инвентаризацията обикновено показва, че те използват повече продукти, отколкото са купили и от колкото имат нужда. „При средните и големите компании много често поради липса на политики през годните са придобити много повече лицензи, отколкото реално им трябват. Има случаи дори на двойно повече купени лицензи и съответно преразход на средства”.

„Най-трудна е промяната в чипа, както казваше един наш бивш премиер”, коментира Бойчев. “Ние работим повече от 18 години за промяна на отношението към софтуера като към актив и промяна има. Вече е нормално когато си купува хардуер, потребителят да очаква да има и софтуер и е склонен да плати за него. Вече не го разглежда като неестествен разход, а напротив – като част от общото решение”, обяснява промяната той.