След 24 години в Европейския съюз ще има дефицит на 24 милиона специалисти, прогнозира Евростат. Данните показват, че в общността почти два милиона души се определят като икономически неактивни, т.е. всеки трети не работи или не иска да работи.
Много от компаниите у нас не оценяват с нужната сериозност проблема с обучението на своите специалисти. „Големите държави засмукват каймака от нашите кадри”, заяви главният секретар на Българската стопанска камара Петър Денев на дискусия във връзка с въвеждането на европейска „синя карта”, организирана през седмицата от БСК по инициатива на Европейския институт в София.
Според проучване на Европейския институт сред българските фирми, 65% от анкетираните очакват положително развитие на бизнеса си през следващите една-две години, като приблизително половината от запитаните твърдят, че биха постигнали най-високо ниво на ефективност чрез инвестиции в качествени машини и оборудване, а 22% разчитат на вложения в обучението на персонала.
Резултатите сочат още, че най-голям е недостигът на квалифицирани работници и служители (52%), а най-малък – на ръководни кадри (11%). Очакванията на бизнеса са през следващата година да се увеличи необходимостта от висококвалифицирани специалисти (според 72% от анкетираните), а търсене на нискоквалифицирани работници прогнозират едва 13 процента от участвалите в проучването.
Ключов извод от проучването е, че връзката между образователната система и бизнеса практически липсва. Едва 3 на сто от респондентите посочват като място за набиране на персонал центровете за професионално обучение, а други 17% ползват за тази цел образователните институции (училища и университети). Най-често (в 60 процента от случаите) работодателите разчитат да намерят подходящи служители чрез лични контакти и препоръки от познати.
Като основна причина за трудното намиране на необходимите специалисти анкетираните посочват факта, че обучението в средните и висшите училища не отговаря на търсенето на пазара на труда (56%). Също така, според 52% от участниците в анкетата значително е спадналото общо образователно ниво у нас, а според 58% от анкетираните нивото на квалификация на работниците е незадоволително.
29% от анкетираните декларират, че биха наели висококвалифицирани работници от други страни, за да преодолеят проблема с търсенето на работна ръка, но огромната част от запитаните (45%) не са склонни на подобна стъпка.
Директорът на Европейския институт у нас Любов Панайотова препоръча българската миграционна политика да се определя от интереса на икономиката и така да се осигурява заетост на чуждестранни граждани от български произход, но и на квалифицирани работници, които не са от страни-членки на ЕС.