Облачните услуги трябва да се предлагат като комуналните

Първата логична стъпка за навлизане на облачните услуги в България е те да се предлагат на принципа на комуналните услуги, заяви в интервю за TechNews.bg Явор Халянов – мениджър на Fujitsu за България, Македония, Албания и Косово. По-рано тази седмица японският ИТ гигант обяви и у нас стратегическото си партньорство от най-високо ниво с доставчика на решения за сигурност Symantec. Двете компании ще предлагат съвместни решения в центровете за данни, изграждани от Fujitsu.

Г-н Халянов, обявихте ново, най-високо ниво на партньорски отношения със Symantec. Какво означава това и какви са очакванията ви?

Това партньорство означава съвместно продуктово планиране и обща визия. Нашите търговски и консултантски екипи вече ще работят заедно по един нов начин, тъй като там, където имаме обща целева група от клиенти, където предлагаме комплексно, съвместно решение, се появяваме заедно, ръка за ръка. Едно е да си риселър на продуктите на дадена компания, друго е да си на най-високото ниво на партньорство. Има много стъпки оттук нататък, които предстои да се извървят – както от гледна точка на дефиниране на нашите общи целеви групи и клиенти, така и според това какъв тип решения и задачи да адресираме към българската група клиенти, решения, които да са интересни за тях и да отговарят на нивото на ИТ тук.

Що се отнася до плановете ни в глобален мащаб, целите и задачите на Fujitsu са свързани с облака и облачните услуги. В центровете за данни, изграждани от нас, ще предлагаме съвместни решения заедно със Symantec. Това означава много сериозна работа на инженери, специалисти и експерти, които ще създадат базата, чрез която ще можем да предложим услуги в облака, интегрирайки технологиите и продуктите на двете компании. Подобен тип партньорство е начинът да се решават сложни задачи, вместо да се разчита единствено на собствени сили или на придобивания и сливания. Подходът на Fujitsu е изграждане на стратегически партньорства с водещи в различните сфери компании.

Означава ли това, че точно такъв тип сътрудничество е работещият, успешният модел?

Това е моделът, който Fujitsu е избрал, и аз мисля, че е по-правилният.

Облакът и виртуализацията са водещата тема днес. Как българските клиенти възприемат този тип решения?

На този етап е проява на интерес и запознаване с възможностите.

А какви са пречките пред навлизането на облака? Кои са препятствията – цената, непознаването на технологията или нещо друго?

Дори не се дискутират цени. Според мен, първата логична стъпка в България е тези услуги да се предлагат на принципа на комуналните. Съръвърни или сторидж-ресурси, софтуерни пакети и бази данни със съответните лицензи – всичко това е изнесено някъде, а ние предлагаме самите услуги.

При другия вариант клиентът прехвърля собствените си приложения и всички данни в облака – трудно ми е да кажа колко време е необходимо за възприемане на този модел. Със сигурност ще има и сектори, които ще се въздържат от подобен тип услуги. По-специфични клиенти и сектори ще очакват нов тип регулации, законодателство и стандарати, които гарантират абсолютна сигурност – както по отношение на осигуряване на постоянна работоспособност и действие на системата, така и по отношение на съхранението на данните.

Но тази материя първо трябва да се регулира от Европейския съюз. Чувам и от колеги, че в редица европейски държави, дори в най-развитите, които проявяват интерес към облачните услуги, се поставят условия на доставчика. Клиентите искат, например, той да изгради облачния център за данни в собствената им държава, не желаят да ползват центрове в други държави. Затова тепърва предстоят регулации в тази посока.

Друг важен момент е как се отписва клиентът от облачната услуга, когато реши да се откаже от абонамента или да смени доставчика, а всичките му данни са при него. Тук става въпрос и за цени – като такса включване/изключване при тока, например. Вижте какви проблеми се получиха при преносимостта на номерата на мобилните телефони. Подобно нещо може да се получи и при облака.

Fujitsu има интерес да се фокусира върху частните облаци. Там, където може да адаптира и предлага конкретно решение, според нуждите на даден клиент. Защото в т.нар. публични облаци се предлагат съвсем друг тип услуги, от друг тип фирми – като Yahoo и Amazon, например.

Как оценявате ситуацията на българския ИТ пазар в момента? Световната криза или местните проблеми влияят повече на състоянието на сектора?

Към момента не виждам подобрение. Причините са комплексни. Според мен – изоставаме. Румъния се движеше заедно с нас, когато времената бяха трудни и за тях, и за нас. В момента там стартират големи инфраструктурни проекти.

Аз отговарям и за три други държави от региона – Албания, Косово и Македония, и виждам, че сега там има много повече и по-интересни проекти и задачи, отколкото тук. Много от партньорите ни в България започнаха активно да участват в конкурси и износ на ноу-хау и натрупан опит тук по подобни проекти. Редица български фирми участват в много повече проекти в други държави, отколкото тук. Защото няма проекти в България.

Ще ни изпреварят и с електронното правителство. В момента има обявен конкурс за изграждане на електронно правителство в Албания. Убеден съм, че ще имат е-правителство преди нас, а процесът започна едва тази година.

Не сте оптимист в оценката си пазара тук…

Наблюдавам проектите на тези държави в образованието, здравеопазването, митническите системи, електронното правителство и др. Всички те имат и ИТ министерства. А тук от години се говори и се обещава, а ИТ все още са под шапката на някое министерство. Където има подкрепа и разбиране на ниво правителство, нещата се случват.

Въпросите зададе Рада Станева