След кратко боледуване почина председателят на БАН акад. Стефан Додунеков, съобщиха от академията. Той оглави научната институция преди по-малко от два месеца, на 11 юни т.г.
Додунеков е роден през 1945 г. в Килифарево, завършва "Математика" в Софийския университет през 1968 г. От 1986 г. е доктор на математическите науки, а от 2008 г. – академик. Има над 35 години преподавателска дейност в български и в чужди университети. Написал е три книги и 12 учебници и учебни пособия по математика за средните училища.
 Акад. Стефан Додунеков управлява БАН по-малко от два месеца |
От 2001 година акад. Додунеков е председател на Съюза на математиците в България. Президент е на Математически съюз на Югоизточна Европа, член е на Обществото на информатиците, Американското математическо общество и Китайското общество по комбинаторика.
Акад. Стефан Додунеков е директор на Института по математика и информатика – БАН от 1999 г. и бе избран за председател на академията на 11 юни т.г.
Във вторник, 7 август, от 9 ч. във фоайето на БАН ще бъде отворена книга за съболезнования. Поклонението е на 8 август, сряда, от 10:00 до 12:00 часа, в Големия салон на БАН (ул. „15 ноември” 1). Погребението ще се състои на 9 август в гр. Килифарево.
СЪБОЛЕЗНОБАВАНИЕ, ПОЗДРАВЛЕНИЕ, ОБРЪЩЕНИЕ, И НЯКОИ ПРЕПОРЪКИ
ВЪВ ВРЪЗКА С КАНДИДАТУРАТА ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАН
Като изказвам моето съболезнование за кончината на академик Стефан Дудеков поздравявам акад. Стефан Воденичаров, за удостояването му с най-високото научно звание и за кандидатурата му за Председател на БАН, за Интервюто му пред БНТ и показаната изложба от продукти предназначени за войната(отбраната) За съжаление изложбената продукция не е за академичен институт. Познавам акад. Ст. Воденичаров много добре. Доста време сме живяли в един вход през един етаж, той на петия, а моя милост със семейството ми-на седмия. Освен това работил съм 37-38 години в Института по металознание-БАН, в които той работи и съм един от първите служители, назначен на работа преди построяването на настоящата сграда. И още повече работил съм накрая няколко години в неговото направление, под прякото му административно ръководство, когато беше и заместник директор по НАУЧНАТА част. Накрая когато разработих, написах, подвързах и предложих за защита дисертация за научната степен доктор на техническите науки моят пряк административен ръководител Воденичаров, тогава старши научен сътрудник дтн, ме хвърли напълно съзнателно, напълно безотговорно на вълците, за да угоди под диктата разбира се на Директора Арсов, кандидатът тогава за академик и да ликвидира тази проблематика Този директор (Арсов) затри в буквалния смисъл на думата основната проблематика за която беше създаден института по време на моето назначаване 1967 г., за разработване на методите за обработване на материалите с газово противоналягане, патентовани от акад. Ангел Балевски и чл.кор Иван Димов. Този метод бе оценен не в България, а в света, като едно от най-големите научни достижения през втората половина на 20 век. През 1984 г. методът „Балевски-Димов”, респ. ИМ-БАН получи най-голямата награда за инженерна дейност ”Кьорбер”, равностойна на нобелова награда (както е известно за инженерна дейност не се присъждат нобелови награди). Напълно подсъдно, в грубо нарушение на член 20 от закона на научните степени и звания, според който след представяне официано (с докладна записка) на дисертационен труд, трябва в определен минимален срок от един месец сътветното научно звено (в случая Института по металознание) да излезе с документирано протоколно решение за допускане или не до официална защита пред специализиран научен съвет. Аз бях разиграван в продължение на повече от две години по най-безочлив срамен начин с нововъведени процедури от диктатора акад. Янко Арсов, не без съгласието и подкрепата на неговия заместник по научната част ст.н.с Стефан Воденичаров, въпреки че в първите две вътрешни защити в института по Металознание получавах напълно положителни изказвания. На т.н. напълно БЕЗПРЕЦЕДЕНТНА ТРЕТА ВЪТРЕШНА ЗАЩИТА, проведена след повече от две години, след официалното предаване на дисертационния труд, за да приложи осъвременените методи на СРЕДНОВЕКОВНАТА ИНКВИЗИЦИЯ, озлобения акад. Я.Арсов, не без съгласието на ст.н.с. Воденичаров събра своята мафия от клакьори и при напълно дирижиране на неговата маша-палач ст.н.с. Светланя Янева (като водещ вътрешната защитата) на място от първия ред в салона се опита да се гаври по начин който възмути, стресна и изплаши всички редови сътрудниции и ония които разработваха дисертации, при напълно подсъдно опорочаване на воденето на една защита с подготвени некомпетентни по проблематиката негови подгласни клакьори, без да се четат официалните рецензии, без да се четат протоколите от предишните пробни защити в двете външни сродни на ИМ-звена и в ИМ, без да се четат както трябва 14-те писмени положителни отзива, без да се зачитат изказванията на предишните защити на официалните рецензенти- на компетентния ст. н.с. дтн. Цоло Рашев, че се разкриват ”златни жили”, които ще разработят, без да ми се даде и до днес протокола от тази срамна и безпрецедентна втрешна защита.Нещо повеше по личното признание на някои членове на научния съвет, като ст.н.с Ганка Златева, изказала се положително и стимулиращо на предходните вътрешни защити, е била извикана от директора диктатор акад. Я.Арсов, които и държал сметка за предходното изказване. И тяп бе принудена по’блестящ” начин да поправи грешката си пред директора Арсов по време на т.н. Инквизиция, т.е вътрешна защита. И отново хвърли посредствените си нагаждачи и мафиоти като хищници, подвеждайки и научния съвет на ИМ и централно управление на БАН и лично председателя му акад. Юхновски с присъщите негови методи на инквизиция като РУТИНИРАН ДВОЕН АГЕНТ. А моят пряк ръководител и той усвоил методите на директора Я.Арсов, влезе на тази срамна т.н. „вътрешна защита” и вместо като пряк ръководител да кажи няколко думи изломоти нещо неразбираемов бола на главния инквизитор и веднага още в началото излезе под предлог, че е много зает, като стана срамен съучастник на мафиотските действия на СЪВРЕМЕННАТА ИНКВИЗИЦИЯ, ръководена от Директора Я.Арсов. Лично професор Кънев от ВТУ „А.Кънчев„ на който бе изпратена дисертацията за мнение по-късно, със съдействието на президента на Република България в рецензията си изявява недоумение, защо в ИМ-БАН е подходено по този средновековен начин.
Срамни и недостойни за Директор и "учен" пречки пред НТС по машиностроене, където ме номинираха за инженер на годината преди безпрецедентните процедури в ИМ, чрез фондация „Акад. Балевски” на базата на представените научни трудове и внедрявания за последните 8 години тогава, включително и на дисертационния труд. За съжаление моят пряк ръководители зам.Директор по научната част Воденичаров подкрепи, заедно със сътрудници от мафията, създадена от директора Арсов, като се постара да прикрие като съучастник привидно срамните и недостойни за учени дела и гаври в буквалния смисъл на думата. Все пак публикувах дисертацията в две монографии, през 2001 и 2003г, с използвани и лични финансови средства и с помощта на потърсени спонсори, т.е оставих записано на лист това, което съм работил няколко десетилетия, за да се ползва евентуално опита и резултатите от ония, които решат да продължат изследванията по тази дисертация, окачествена от проф.дтн Цоло Рашев публично като разкриваща "Златни жили", а от проф.дтн.Никола Рашков от името на НТС по машиностроене, секция материалознание – като "разкриване на направление, нещо което в наше време не става всеки ден". Тази дисертация разкриваща направление, предварително беше докладвана на две научни звена вън от ИМ-БАН с положителни протоколи от защитата и препоръки за официална защита, приложени бяха 14 положителни отзиви и мнения като рецензии на дисертацията от утвърдени учени и ръководители на фирми в които имаше документирани внедрявания с категорична подкрепа и допускане до защита (Отзивите са приложени във втората монография” Богомил В.Колев. Материалознание и глобални проблеми. Изд .БПС (Авангард), София, 2003г.). Тази дисертация, която бе спряна от мафиотската инквизиция на ИМ-БАН по един срамен начин за учени от БАН (публикувана и като монография) се гради на 37-38 годишна самостоятелна научна работа, на базата на обобщения на 14 патента и изобретения, на над 120-130 научни труда докладвани на международни конференции у нас и в чужбина, публикувани в специализирани научни списания у нас и в чужбина на над 50-60 доклада и публикации на английски език; Украйна, Румъния, Сърбия, Македония, Хърватска, Словения, Гърция, Турция, Португалия, Франция, Англия, Индия, Китай, САЩ и др. (справка монографията). Публикувах и втора монография представляваща обобщения на научни трудове докладвани и публикувани у нас и в чужбина, някои печелили конкурс в чужбина чрез НТС по машиностроене/.Богомил Великов Колев. „Материалознание и глобални проблеми”, Издателство БПС.(Авангард), София, 2003г./, разкриваща огромни фундаментални проблеми на МАТЕРИАЛОЗНАНИЕТО и свързаните с него науки. Материалознанието (Металознанието) е поставено за пръв път в класификацията на фундаменталните науки между гигантите ХИМИЯ и ГЕОЛОГИЯ (Космогония), като е извадено от традиционните класификации до момента като техническа наука. Монографиите са представени в Народното събрание и доколкото знам се намират в библиотеката на Народното събрание.
Най-напред в продължение на 17-18 г. разработих и защитих на секретен съвет дисертация за научната степен. Ктн (сега доктор). Още тогава се разкриваше направление,. съобщено от мен с официално заведени докладни записки (Виж приложения в монографията. Материалознание и глобални проблеми, изд.БПС, София, 2003 г.). Специализираният секретен научен съвет тогава ми препоръча да разработя дисертация за научната степен ДТН. Една -две година работих преди защитата на тази първа дисертация под ръководство на единия от създателите на института по металознание и методите за леене с противоналягане чл.кор.проф. Иван Димов, но той почина и след защитата на дисертацията КТН(сега д-р) беше извикан Янко Арсов от Мароко, където беше на гурбет да съдейства от акад.А. Балевски за разработване на защитената проблематика. Преди това Я.Арсов бе изгонен от проф. Димов за приписване на неговите заслуги за собствени в името на кариерата, бързото израстване, властта и за бездействието по пряко поставените му задачи в Научно експерименталната лаборатория за леене по методите „Балевски –Димов” на черни метали и сплави-стомани и чугуни. Д-р Янко Арсов беше извикан за директор и за развитие на проблематиката, която защитих на секретния съвет.
Приживе проф.Димов искаше да ми даде 20 души. Успя да ми даде двама и почина. С идването си Янко Арсов вместо да ми окаже помощ ми заяви категорично "Колев, чух че си защитил много добре дисертация, но ти до никъде няма да достигнеш". Започна злобно преследване, тормоз, гавра и създаване на препятствия от всевъзможен характер. И си изпълни злобната закана с методи и инквизиция от средновековен тип, без физически изтезания разбира се. (Странното и недоумяващото е, че доста време след пенсионирането продължи със срамните методи на преследване усвоени в дългогодишната му практика като двоен агент и доносник на ДС !?). Съкрати ми бройките и т.н. С всевъзможни средства, прилагани от рутинирания доносник на ДС, той се опитваше всячески да ме принуди да напусна, без да знае, че аз бях жертвал много неща, за да дойда от дълбоката провинция в София с една единствена цел- да се занимавам със сериозна научна работа. Затова стоически понасях при голямо напрежение гаврите и инквизицията на директора вече Арсов. Представих готова дисертация с автореферат за научната степен дтн. На директора Арсов. Той напълно съзнателноо на лична основа и разправа за това, че работех всеотдайно (признато публично от проф.Ц.Рашев) протака процедурите по вътрешна защита повече от две години, в нарушение на чл.20 от закона за научните степени и звания, в срок от 20 дни да се мине през вътрешна зашита и да се даде протокол за пращане на официална защита пред специализирамн научен съвет. Тази дисертация бе истинско доказателство за неговия пълен провал в научно експерименталната лабиратория, на територията на НПП ”Електрометал” И направи всичко възможно, злоупотребявайки с властта си да не стане ясно вън от ИМ- неговият провал. А преди тези тъй наречени вътрешни защити официално му предложих да ми стане рецензент. Той отказа, давайки ход на злобата. По този начин, ако бе приел да ми стане рецензент, можеше много по умно и полезно за него, ИМ-БАН и науката да процедира, а така сам се изложи и пред НТС по машиностроене, от които по същото време искаше номинация за Академик, макар че първия път се провали. На поправителен беше удостоен, т.е беше му подарено академичното звание. Бях в процедура, когато на връх рожденния ми ден, след повече от 2 години бях извикан и ми беше връчено известие за пенсиониране. В този момент той кандидатстваше за академик. Страх го беше, че ще се компрометира, ако ме пусне, защото той напълно се провали с машините в научно прозводственото предприятие (НПП) "Електрометал" и по специално в научно експерименталната лаборатория (НЕЛ) за леене на стомани и чугуни (затрити са там, милиони за машини, съоръжения и друго оборудване), които трябваше да леят сплави по моята дисертация. Там машините замлъкнаха за винаги, но това не попречи той да стане академик под крилото на акад. Юхновски, умеейки хитро да манипулира, да подвежда тогавашния Председател на БАН и да раболепничи пред него, в същия момент дерибействайки в ИМ-БАН над подчинените си, използвайки собствено ръчно изобретявани доноси, компромати и какво ли не. Парадокс който е възможен само в Република България. Срамни и недостойни за Директор и "учен" пречки пред НТС по машиностроене, където ме номинираха за инженер. на годината, където е настоявал да го номинират за Академик. Поискали му от НТС по машиностроене да напише рецензии на моите представени там работи (впрочем и аз му предложих да ми стане рецензент на дисертацията…, но той отказа). Аз нямам информация дали този човек е писал някога рецензия. Никой не потърси сметка на този човек, нито тогавашното ръководство на ЦУ на БАН, нито Министерството на образованието и науката, където предложих и депозирах публикуваните монографии. Този човек имаше безсрамието да заграби научната проблематика на члена на световния научен съвет по получаване на нови стомани легирани с азот и други летливи елементи – ст.н.с. Ц.Рашев и подкрепян от зам. Директора на ИИ-БАН ст.н.с дтн. Стефан Воденичаров да принудят пенсионирането му, за да може да защитава присвоеното му научно звание ”академик” и да се разкрие поле за проиводството на военна продукция от проф. Воденичаров. По такъв начин пълната бедност на директора Арсов откъм генериране на научни идеи, пак с подкрепата на Ст.Воденичаров Института по металознание, вече превърнал се в ТПК стана Гробокопач на Методите „Балевски-Димов”, за развитието на които беше създаден ИМ-БАН през 1968 г.Заедно двамата, като ръководство певърнаха института по всеобщо мнение в ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ, занимаваща се с дейност, за която у нас има много специализирани фирми;. като „Дунарит” Русе, военните заводи в Сопот, в Търговище, Добрич и други.
Никой не потърси сметка на този невероятно мнителен, тясно скроен и злобен човек, абсолютен 100% администратор и кариерист, определен от много хора в бранша като "срам за българската наука". В решение 110/9.02.2010 на Народното събрание относно обнародване имената на сътрудниците на ДС срещу името на двойния агент Янко Боянов Арсов е записано, че след 10 ноември 1989 г. той си остава двоен доносник!. Такъв си беше през цялото време на "ръководство" на ИМ-БАН.преди и след 1989г. "надарен" за доносник, за фабрикуване на компромати, да преследва, смазва и унищожава стараещите и можещите неудобни нему, да изобретява клевети, да прилага съвременни методи за инквизиция, властолюбив и мнителен кариерист до най-висша степен. За жалост продължава да се подвизава на тихо място, на почивна станция в ИМ-БАН със заплата на министър, че и по-голяма, като почитен директор и незнам още какъв под прикритието- „обгрижен” за науката. Това е човек, който един експеримент не е в състояние да направи. Трудовете му в ИМ-БАН са подаръци от други сътрудници, разчитащи на подаяние в развитието си. и Тези „негови” трудове са по проблеми по които той нито е специалист, нито е в състояние да разработи, нито има каквито и да било приноси. Но е писан навсякъде на първо място. Който не го пише на първо място попада под ударите му! Предхождащият го Директор. чл.кор.проф. Ив. Димов всеки ден слизаше по халетата при машините, лично участваше и даваше указания за решаване на конкретни завързани проблеми. Два-три дни преди да почине през май 1984 г. аз бях в кабинета му на доклад по изследователската дейност. Тогава беше много зле и сам ми каза. "Колев не съм добре". Викам му "Проф. Димов да извикаме лекар." Не, няма нужда!-отговори и веднага нагълта една шепа лекарства-хапчета. Не минаха и 5 минути, видях го в халето до една машина за леене на магнезиеви сплави подготвяна за изложбата "Гифа"-тогава ГФР. Двойният агент и доносник директорът Янко Арсов, за десетки години нито веднъж не бе слязал в халетата и лабораториите. Неговият път беше до разкошната тоалетна с баня с разни екстри направена специално само за него, до ЦУ на БАН и др. външни инстанции, за да раболепничи и да си урежда личните игри и интереси. Сега разказват , че му направили като почетен директор нов разкошен кабинет, за да може да почива по спокойно на тихо място като в почивна станция..
Ако се направи обективно компетентно проучване и разследване, при всичката си отговорност съм убеден, че ще му бъде отнето академичното звание. Този човек няма данни за научен работник по скоро не заслужава и младша научна степен. Той има дани за агент и доносник, инквизитор, клеветник и т.н… Но в България всичко е възможно, особено в т.н. Преход, който му беше добре дошел, предложен като на тепсия..! Да оставим настрани подсъдните му деяния, смазване и унищожаване на толкова много стараещи се и можещи хора от Института, между които са проф. дтн Цоло Рашев, ст.н.с. д-р Никола Тулешков, член на общото събрание на БАН, затова че последния се осмели да кандидатства за Директор по време на напълно опорочените и дирижирани избори, както и много други научни работници, затритите милиони лева в Научно експерименталната лаборатория НЕЛ на територията на бившето НПП"Елекрометал", където машини и скъпо оборудване замлъкнаха завинаги след 1989г. Ако създателите на методите за обработване на материалите с газово противоналягане има начин да станат от гроба и да видят какво става в института по металознание, който създадоха и прославиха в цял свят, сигурно пак доброволно ще влязат в гробовете си! В коя държава са възможни подобни подсъдни деяния и се търпят, без да им се потърси отговорност!? За съжаление недоумяващото парадоксалнното е, че той бе номиниран и удостоен със званието АКАДЕМИК именно по МЕТОДИТЕ ЗА ОБРАБОТВАНЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ С ГАЗОВО ПРОТИВОНАЛЯГАНЕ, а някога бе изгонен от създателите на тези методи, защото си приписваше безсрамно техните заслуги и напълно се провали с възложената му проблематика!?. Той заедно със своя приемник акад. Стефан Виденичаров погребаха Методите „Балевски- Димов” и това ще остане в историята на Института по металознание, на БАН, на българската и световна наука. Както е казал философът –мъдрец ”Истината често боледува, но никога не умира”.
За съжаление, за да се изкачи по лесно по стълбата до най-високото стъпало академик, Стефан Воденичаров беше и си остана негов съучастник и последовател, усвои много от порочните методи, онаследи ги от своя предшественик акад. Янко Арсов. Какво обезценяване на най-високото научно звание „академик”!?. Еднакво тежи това звание за бележития народен будител, учен, организатор на науката, педагог и общественик акад. Ангел Балевски с това на акад. Я. Арсов и неговия наследник акад. Ст. Воденичаров. Още повече тяхното академично звание „тежи” повече от това на покойния член кореспондент Иван Димов, всепризнатия мозък и невероятен генератор на научни фундаментални и приложни идеи, който си остана с по-ниско звание от това на неговите наследници Арсов и Воденичаров. Какъв недоумяващ парадокс!? Жалко, Институтът по Металознание не можа да създаде достойни и верни заместници и последователи на създателите а МОМГП, акад. Балевски и чл.кор. проф. Иван Димов.
Първият откривател в България, бележитият български учен физик акад. Георги Наджаков бе казал и писал; ”Методите за обработване на материалите „Балевски- Димов” са третата голяма технология у нас прославила страната пред света, след тази на киселото мляко и фотоелектретното състояние (открито от акад. Наджаков без което не би било възможно създаването на копирните машини, развитието на телевизионната техника и др.)”
За съжаление наследниците на създателите на българские методи „Балевски-Димов”- академиците Арсов и Воденичаров, крайно безотговорно като ученици на своите предшественици, погребаха тези методи и то в момент когато институтската дейност беше разсекретена и ние подарихме технологии и научни достижения на света, предимно на развитите страни в областта на металознанието и технологията на металите (САЩ, Русия, Англия, Франци, Германия, Индия, Китай. Южна Африка, Египет, Швеция и др), чрез доклади на международни конференции и публикации в чужбина. А ИМ-БАН бе водещ по тази проблематика в световен мащаб. Ако сега тези академици на ИМ и БАН успяват да манипулират БАН, властта и общественото мнение, то историята ще ги съди.. Тези развити страни, сред които България бе водеща, започнаха с големи темпове да развиват получаването на нови сплави на желязо-въглеродна основа легирани с много евтиния и достъпен азот, отпадъчен продукт от много производтсва в замяна на скъпия, дефицитен никел за получаване на нови слави; феросплави, респ. стомани и чугуни; високояки, неръждаеми, корозионноустойчиви, топлоустойчиви, износоустоичиви, медицински и ндруги в замяна на скъпоструващи такива.
Манипулирането и подвеждането на по-висшите инстанции и обществеността, че понастощем ИМ-БАН се занимава с проблематика достоийна за академичен институт е срамна и обидна за националната и световна наука. Оправданието с кризата не е убедително за комерсиализирането на академичната наука в някои институти, респ. в ИМ-БАН… Има международно финансиране на сериозни научни проекти. И тази проблематика пред вид големия натрупан опит можеше да бъде финансирана. Необходимо е участие в конкурси.
Ако напълно безидейният академик Арсов, 100 % администратор и властен кариерист, вече е напълно неспособен да възроди института по металознание, създаден специално за развитието на методите „Балевски-Димов” през 1968 г., то неговият наследник акад. Стефан Воденичаров все още има възможност да поправи грешната политика, да стори това и да превърне отново института от ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ в АКАДЕМИЧЕН ИНСТИТУТ, чиято основна проблематика е развитие на получилите световно признание методи „Балевски- Димов”. Все още има останали и захвърлени в глуха линия сътрудници компетентни по тези методи, които биха могли да спасят Института по Металознание от пълната бъдеща забрава и незавидна съдба. На изложбата показана по БНТ и интервюто с акад. Ст.Воденичаров, не се видяха никакви други достижения на ИМ-БАН, освен военното производство на ТПК, ръководена от акад. Ст. Виденичаров.
За целта, опирайки се на гореизложеното предвид и неговата кандидатура за изкачване на най-високото стъпало в ръководството на българската наука- ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАН и възникналия въпрос ще съумее ли да се отърси от горепосочените методи онаследени от неговия предшествени; .си позволявам да препоръчам на акад. Стефан Воденичаров да въведе следните ориентировъчни радикални промени в работата на ИМ-БАН, за да възроди отново неговия национален и световен престиж и просперитет, както и да тласне развитието на БАН напред, ако го изберат за Председател на това високо престижно заведение.
1, Да възвърне и възроди разработването и развитието на фундаменталните проблеми с приложна насоченост на ИМ-БАН, свързани с патентите и фундаментално философските идеи и разработки на методите „А. Балевски –Димов”. За пособия могат да му послужат досегашните патенти и документирани трудове разкриващи нови насоки за развитие и издигане престижа на ИМ БАН у нас и пред света; трудовете и патентите на проф.дтн. Ц.Рашев и сутрудници по деформируеми стомани и моите горепосочени две монографии по леярски сплави, предназначени за металолеенето-за отливки. Общоизвестно е, че Академичните науки трябва да разработват върхови фундаментални научни проблеми, а не да се принизяват на ниво – производствени предприятия, и ТПК, шумейки и манипулирайки общественото мнение, че се занимават с проблеми достойни за академичен институт. По скоро към специлизираните военни заводи или фирми биха могли да се създадат развойни звена занимаващи се с проблематиката на ИМ-БАН, респ. на акад. Ст. Воденичаров, който би могъл да бъде техен консултант…
2. Да се опира и да стимулира знаещите и можещите , колкото и малко да са останали от тях запознати с методите ”Балевски- Димов”, а не клакьорите и мафията, създадена и внедрена от двойния агент акад. Янко Арсов. Всички работили в ИМ-БАН знаят, че тези посредствени нагаждачи се използват в случай на нужда или да защитават и подкрепят Директора, или опирайки се на тяхната завист да пречат и да се използват като маши и палачи при смазването на знаещи и можещи сътрудници. Да помни и никога да не забравя заветните думи на големия мъдрец и учен акад. А.Балевски, чиито институт носи неговото име и в момента го ръководи като негов верен ученик и наследник; ”Когато някой у нас се опита да направи или напише нещо сериозно в областта на науката, все ще се намери някой посредствен и злонамерен, който да обедини около себе си група от посредствени съмишленици с цел да го спре, смачка и унищожи”. Да направи всичко възможно за предотвратяване на това опасно злокачественои образование в науката., още повече че подобна политика и стратегия би трябвало да го ръководи и ако бъде избран за Председател на БАН.. За съществиването на своеобразна институтска мафия знаят всички, които са работили в ИМ-БАН.
3. Научните степени и звания да се дават на знаещи и можещи сътрудни с научни достижения и в хоризонтална линия, а не във вертикална, както бе внедрената практика по времето на акад. Арсов. Необичайно е, че у нас научните степени и звания в не мако от случаите се дават за стремящи се към власт предимно посредствени научни работници раболепни кариеристи, т.е научните степени и звания се дават основно за развитие във вертикална административна линия. Това създава порочната практика за безмилостна експлоатация на подчинените, на истинските създатели на новостите по административна линия, принуждавайки ги да бъдат писани на първо място и да обират лаврите за успехи като безспорни НАУЧНИ ЕКСПЛОАТАТОРИ, т.е ръководители, в същност администратори, без никакви приноси към разработките с единствената цел да се развиват във вертикална посока. Затова в българската наука има много баласт в раздаването на научните степени и звания, респективно в тяхното обезценяване. Това също би трябвало като препоръка да има приоритет в бъдещата политика и стратегия за развитие на БАН и нейните институти, ако бъде избран за неин Председател.
4. Да се опита да въведа независимите и ефективни европейски критерии за оценка на научната дейност на научните работници, по техните изяви навън от независими комисии. Автономността на научните институти, създава условия у нас за злоупотреби, деформации на закони, създаване на собствени правила угодни на властимащите администратори, раждане на мафиотски групи от посредствени но напористи научни работници и редица други негативни явления спъващи развитието на науката, респ. на кадрите, на т.н. работни пчелички. И това съществено и свързано с бъдещата политика и стратегия на БАН, ако бъде избран за неин председател
5. За разлика от акад. Арсов, акад. Воденичаров е по-деен. Ако иска да остане в историята на ИМ-БАН, БАН. респ. в националната и световна наука като бележит учен, заслужаващ званието академик е необходимо само да впрегне своята енергия и енергията и потенциала на сътрудниците на ИМ-БАН(рес.на БАН,като евентуален Председател) в правилната насока-като го насочи и възроди отново във фундаментален академичен институт със световно признание, каквото имаше реди епохата „Арсов-Воденичаров”. Така ще стане и достоен заместник и продължител на създателите на методите „Балевски-Димов”, респективно на Института по металознание, носещ името на бащата на МЕТАЛОЗНАНИЕТО У НАС акад. А.Балевски, Институт създаден за тяхното разрабоитване и развитие.
6. Като учен стъпил на акедемичния научен Олимп, да бъде широко скроен човек, генератор на научни собствени идеи или да стимулира идеите на сътрудници способни да генерират значими и сериозни научни идеи. Обикновената заводска дейност с която сега се занимава да я остави на малък колектив, който да я развива и да я предава за внедряване на наличните специализирани заводи и фирми у нас произвеждащи продукция предначена за военните и отбраната. В този ред на мисли недоумяващо и образно всички директори на фирми, които произвеждат някаква продукция, която намира пазар би трябвало да получават заванието „АКАДЕМИК“ !? Това звание се дава за върхови научни достижения. Военната продукция, която безспорно се произвежда като ТПК или заводска фирма под негово ръководство е по чужди лицензи, технологии, чертержи и покрай тях са възможни съпутстващи допълнителни помощни не основни фундаментални техни изобретения и патенти. Фундаменталният проблем във военнта продукция не е на ИМБАН. Българските методи за обработване нма материалите с газово противоналягане „Балевски-Димов” са с доказани фундаментали вазможности от изключителна важност за науката и практиката от световен мащаб, виж трудовете и патентите на Балевски Димов и горепосочените монографии.
6. Да положи максимум усилия, за да ликвидира създадената от неговия предшественик и двоен сътрудник на ДС, акад. Я.Арсив своеобразна институтска мафия от клакьори и посредствени нагаждачи внедерени по образ и подобие и начин на действие на създателя им. Това важи и за бъдещата му политика и стратегия като кандидат за Председател на БАН
7. По често да си припомня приказката за стълбата, препоръчително всеки ден при лягане и ставане, особено ако бъде избран за Председател на БАН..
С най- добри пожелания за успехи на Академичното научно поприще от
бившия сътрудник на ИМ–БАН, работил за него 37-38 години; д-р инж. Богомил Великов Колев
Забележка. Написаното не е нито от завис, нито от злоба или опит за реванш, и други негативни подбуди, а изповед от преживяното, болка и загриженост пред това което става в Института по металознание при БАН, в който целият труд не само на мен, но и на редица други верни последователи на създателите на МОМГП, акад. А.Балевски и член кор. Иван Димов е погребан и оставен в пагубната тъмнина на забравата.