Цензурата в интернет се налага като тенденция

Свободата на интернет е в опасност както никога досега, заяви наскоро Винт Сърф, считан за един от бащите на глобалната мрежа. Фактите за нарастваща цензура дават сериозно основание за тревога.

Ако през 2002 година правителствата на само четири държави по света са цензурирали интернет, то в момента броят им е над 40. Най-тревожни са сигналите, идващи от Азия.

През август в Индия започна поредната вълна на религиозни конфликти, а правителството на страната просто реши да блокира интернет страници и профили в социални мрежи на потребители, заподозрени в разпространение на слухове.

В последните месеци на съд бяха дадени блогъри във Виетнам, а дори в Южна Корея властта блокира акаунтите на опоненти на управляващите. В Етиопия, където достъп до интернет имат само 1% от населението, вече активно се прилага цензура и отдалечено наблюдение на комуникациите на потребителите.

През настоящата година в света са убити 29 блогъри, а други 147 души са попаднали в затвора заради свои публикации в интернет, по данни на международната организация “Репортери без граници”.

Любимият предлог на управляващите, които въвеждат цензура, са съображения за националната сигурност. В една или друга степен с филтриране на интернет съдържанието се занимават практически всички държави в света. В демократичните страни обаче се водят дискусии за това кое съдържание и на какви основания да се цензурира, коментира Джермин Брукс, председател на Global Network Initiative (GNI).

Най-ярък пример за необходимостта от дискусии е филмът „Невинността на мюсюлманите”, който предизвика вълна от протести в ислямския свят. Забраната на подобен филм може да е оправдана с цел избягване на насилие и човешки жертви.

Дори и в страна като Швеция, където 90% от домашните потребители имат достъп до интернет, се прилага цензура, но тя е наложителна. Властите блокират сайтове с детска порнография. Някои критици обаче опонират, че списъците със забранени сайтове се изготвят непрозрачно и нелогично.

Друг проблем е, че не всички западни компании, които разработват технологии за следене на потребителите и филтриране на съдържание, се придържат към високите морални стандарти, когато въпросът опре до сключване на изгодна сделка дори със съмнителни клиенти. Правителствата на развитите страни не контролират подобна търговия с технологии и не указват на кого може да се продава и на кого – не, отбелязва Ерик Кинг от правозащитната организация Privacy International.

Добрата новина е, че нито една система за контрол и цензура не е достатъчно надеждна. Около 10% от потребителите в Китай вече знаят как да заобикалят правителствената система за блокиране „Златен щит”, като ползват прокси-сървъри и мрежи, защитени от подслушване.