Европейската комисия е направила изчисление, че ако цялата информация, с която теоретично разполага публичната администрация, се качи в интернет – това ще донесе 140 млрд. евро потенциал.
Ако информацията е „валутата” на съвременното общество, то пускането на публичната информация в свободно обращение е ключово за общественото развитие, стана ясно от лекция-дебат с Ивайло Калфин в Ректората. Темата бе “Може ли ЕС да помогне за “отваряне” на публичната информация в България? Достъп до публични данни за прозрачност, знание и икономически растеж”, съобщи университетският сайт.
Проектът за промяна на директивата на ЕС за повторна употреба на информация от обществения сектор цели да се осигури равен достъп на физически и юридически лица до дигитализирана информация, която се съхранява в публични институции. Директивата е известна и като директива за отворените данни. Ако тя бъде променена, граждани, изследователски организации, академични институции, предприемачи и други ще имат възможност за евтин или напълно безплатен достъп до различна информация, която в момента безсмислено отлежава някъде из файловете на институциите.
За да стане всичко това възможно във всяка страна и община в ЕС, данните, които обществените институции качват в интернет, трябва да са в суров вид, в машинно четим формат и да се ползват на ниска цена (безплатно или по себестойност). Достъпът ще позволи провеждане на анализи, проучвания, сравнения и реорганизация на тази информация за различни цели – от мониторинг върху дейността на институциите, през чисто изследователски проекти, до предприемачески инициативи.
В САЩ и по-напредналите страни от ЕС вече има отделни специализирани портали и приложения за смартфони и таблети, които позволяват да се проследяват в реално време бюджетните разходи по пера, дават информация за разписанието на градския транспорт и как да се стигне най-лесно от точка А до точка Б, къде се намира най-близката аптека, позволяват изготвяне на карти с шумовото „замърсяване” под трасетата на самолетите в населените места и много други възможности.
Привържениците на директивата настояват, че ползите от отварянето на публична информация за повторна употреба имат не само икономически, но и социален характер, защото ще подпомогнат гражданския контрол върху управлението, ще стимулират научните изследвания и насърчат културното развитие. Скептиците се фокусират върху опасността от „отравяне” на отворените данни – злоупотреба с тази информация, кражба на лични данни, злонамерено сравняване на разнородна информация, намаляване на приходите на публични институции, които се издържат, препродавайки такива данни.