Обществените поръчки с отложено плащане да се забранят по законов път, настоява Българската стопанска камара във връзка с плашещия ръст на междуфирмената задлъжнялост в страната. Такива поръчки има най-вече в сферата на здравеопазването, но и в други стопански сектори.
Обявяването на подобни търгове да се забрани, категорично искат от БСК. Заедно с това от камарата настояват за Коректно транспониране на Директива 2000/35/ЕО относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки.
Редом с това е нужна промяна в законодателството в посока ускоряване на процедурите по несъстоятелност. Важно е да се преодолее проблемът с обявяването в несъстоятелност със задна дата. „Многократно пращахме писма до Народното събрание за некоректното транспониране на директивата за забавените плащания. Отговор няма!”, категоричен бе Божидар Данев.
163 милиарда лева е стойността на междуфирмените задължения в нефинансовия сектор в България към края на 2011 година, по данни от традиционното изследване на БСК. Увеличението спрямо предходната година е с 5,2 милиарда лева.
Задлъжнялостта е по-голяма от продажбите и собствения капитал
Приходите от продажби в нефинансовия сектор в България към края на 2011 година не са достатъчни, за да могат фирмите да погасяват задълженията си. Заемите не могат да се обслужват. Към 31 декември 2011 обемът не приходите е със 70% по-малък от обема на задълженията.
„Това показва, че и през следващите години производствената активност на предприятията няма да осигурява достатъчно средства за изплащане на задълженията. Съществува опасност от възпроизвеждане на тези задължения в следващите години при слаб растеж на икономиката. Основният проблем е дали дълговете ще блокират дългосрочно растежа или растежът ще намали риска от свръхзадлъжнялост”, анализират от БСК.
Сравнението на задлъжнялостта със собствения капитал на нефинансовия сектор показва, че задълженията са по-големи от общия обем на собствения капитал. „Има декапитализация на реалния сектор!”, заключиха от БСК.
Едновременно с това данните сочат категоричен спад на инвестициите, като например разходи за придобиване на ДМА и др. Инвестициите са по-малки от задлъжнялостта.
Срочността говори за буксуване
Структурата на задлъжнялостта говори за спад на дългосрочните задължения и силен растеж на краткосрочните задължения. Краткосрочните растат по-бързо. Дългосрочните намаляват. „Преобладаващият ръст на краткосрочните задължения е и в резултат на осигуряване на повече оборотни средства за производствена дейност на предприятията, преструктуриране на задълженията към финансовия сектор, разсрочване на държавните плащания и т.н.”,– гласи анализът на БСК.
„Това значи, че бизнесът има сериозни затруднения в текущата си стопанска дейност – неразплатени средства по договори от контрагенти, вземания от държавата. Търсят се начини да се компенсира този недостиг. Това обяснява и защо спадат инвестициите”, обясни Камен Колев от БСК.
Към 31 декември 2011 г. дългосрочните задължения са 74,4 млрд. лв. В сравнение с 2010 г., те са по-малко с 803 млн. лева. Пак по това време краткосрочните задължения са 88,7 млрд. лв. Спрямо края на 2010 г. увеличението е с 6 млрд. лв. (7,2 %). Това показва, че дейността на нефинансовите предприятия все повече се затруднява от недостатъчните оборотни средства, с които те обслужват производствената си дейност.
Краткосрочните заеми от финансовите предприятия в края на 2011 г. са 17.8 млрд. лева. Краткосрочните данъчни задължения в края на 2011 г. са 3,668 млрд. лева.
Структура на задълженията показва още, че най-голям е делът на задълженията към финансови предприятия (банки и др) – 30%. На второ място по значимост се нареждат задълженията към доставчици и тези към други предприятия от групата.
Лошите и преструктурираните кредити вече представляват 25% от всички кредити. Това говори за това са проблеми с просрочения и непогасяване на дължими вноски. Графиките ясно говорят за рязко увеличение от януари 2009 г. насам.
„Вярно е съждението, че колкото повече работи една икономика, толкова повече задължения ще има в нея”, казва Камен Колев. Проблемът обаче е в просрочените задължения. Техният дял е заплашително голям. Наличието на много просрочени задължения не може да доведе след себе си икономически растеж, защото това не са пари, вложени в текуща дейност, нито инвестиции. Просрочията са нещо, което режи на фирмите, затормозява ги, води ги към фалит. „Колкото и да са ограничени поръчките, бизнесът намира начин да ги изпълни. Ала след предоставянето на продуктите и услугите няма плащания в предварително уговорения срок”, напомнят от БСК за източника на проблема. Следствието е, че фирмата задлъжнява към контрагенти и персонал.
Изводите
За разлика от останалите страни в ЕС, България има малък държавен дълг (17% от БВП), но огромен и непрекъснато нарастващ корпоративен дълг (227% от БВП), което блокира растежа на икономиката. Това означава, че негативите и тежестта на икономическата криза е прехвърлена основно върху реалния бизнес, който е заложник на фискалната стабилност на макрониво. „Във всички останали страни има съизмеримост между държавен и корпоративен дълг”, казват от БСК. „Бизнесът у нас е „заложник на фискалната стабилност”.
Структурните деформации в икономиката все още не са преодолени и задълженията продължават да растат. Задълженията надхвърлиха 163 млрд.лева, което е с 5,2 млрд. лв. (3,3%) повече спрямо 2010 г. Свиването на инвестициите с над 3,4 млрд. лв. за периода 2009-2011 г. е съществен фактор и индикатор за лошото здраве на икономиката.
Най-потърпевши, според БСК, са предприятията с персонал 30-250 човека, ри които са налице най-много закривания. „Те нямат достатъчно ресурси да си посрещнат задълженията и единственият им изход е съкращаване на хора или спиране на производството. Микро-бизнесът живе благодарение на вътрешните ресурси на семейството”.
Продължиха да се увеличават задълженията на предприятията и към финансовите институции. Увеличението им е с 2,262 млрд. лева (4,9%). Прирастът е само от заеми с краткосрочен характер, свързани с текуща производствена дейност, които се увеличават с 3,421 млрд. (23,7%). Влошените финансови резултатите на предприятията и обезценяването на обезпеченията доведе до затягането на банковите условия за дългосрочно финансиране, а оттам – до спад в инвестициите. Незначителното намаление на лихвените проценти в последните месеци е точна индикация за влошена бизнес среда и повишен риск в икономиката.
„Ръстът на задълженията към финансовите предприятия значи, че няма инвестиции, няма работни места. Портфейлите на банките са рискови портфейли именно заради това”, анализираха от БСК. С други думи докато банките гордо си закачват етикета „инвестиционна банка”, в дълбочина портфейлите им сочат друго. Потенциално изписване на непогасените кредити от портфейлите на банките ще означава жесток удар за икономиката и индивидуалния потребител.
Държавата и общините и през 2011 г. продължиха да генерират междуфирмени задължения, но в по-малка степен в сравнение с 2010 г. Балансите на нефинансовите предприятия към 31 декември 2011 г. показват, че от ведомства, държавни и общински предприятия имат вземания за изпълнени, но неразплатени поръчки, на стойност 440 млн. лв. Данъците за възстановяване са 1,8 млрд.лв. Тази сума съставлява 2% от междуфирмената задлъжнялост на нефинансовите предприятия към края на 2011 г.
В края на 2011 г. просрочените задължения на държавата са в размер на 377 млн.лв., от които 170 млн. лв. на държавния бюджет и 207 млн. лв. на общините. Към 30 септември 2012 г. задълженията на държавата са в размер намаляват до 287 млн.лв., от които 111 млн.лв. от държавния бюджет и 176 млн.лв. от общините.
Забраната на обществените поръчки с отложено плащане
може до известна степен да облекчи проблема, защото ще изчезне един от първоизточниците на междуфирмената задлъжнялост. Ако дружествата могат да си получат вземанията в срок, те ще могат да се разплащат със своите доставчици, да обслужват кредитите си, да платят на персонала си. В момента законодателството ни допуска законово отлагане на плащанията с до 36 месеца, тоест три години! Освен че допринася за проблема с междуфирмената задлъжнялост това натоварва цените и генерира корупция.
В същата посока ще сработи и предложената корекция, свързана с неправилното Коректно транспониране на Директива 2000/35/ЕО относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки. „Многократно изпращахме писма до НС за некоректното транспониране на директивата. Няма отговор”, напомни Божидар Данев.
Законодателна промяна е нужна и за
ускоряването на процедурите по несъстоятелност.
„Невъзможността за обявяване на фалит със задна дата е проблем, защо процедурата се бави, трупат се административни съдебни разходи, а проблемът не се решава ключов проблем в икономиката”, анализира Камен Колев. Проектозакон за решаване на този проблем е внесен от БСК в НС отдавна, припомнят икономистите. Писан от специалисти-юристи, проектът „отлежава“ в Парламента и никой не го поглежда, припомни Данев.
Да се
приватизира дейността по връчването на призовките,
защото в тази си част правораздаването ни има много сериозни дефекти, предлагат още от БСК. Много дела се забавят заради това. Нужно е още цялостно преструктуриране на тарифите за правораздаване, нотариални услуги и дейността на съдия-изпълнителните. Това утежнява и бави процедурите много.
От решаващо значение ще е
да се изгради клирингова къща
с изцяло държавен или изцяло частен капитал или чрез публично-частно партньорство. Финансовият сектор не може и не бива да остава встрани от този процес, настояват от БСК. Клиринговата къща впрочем ще е една печеливша институция, казват от камарата.
Препоръчително е да има публичен регистър за дължимите ДДС и акцизи и да се въведе
„Златна книга на данъкоплатците”
с възможност за възстановяване на ДДС и акцизи в рамките на 7 дни. В това отношение Божидар Данев остро разкритикува всички досегашни действия на правителствата по така нареченото електронно правителство. „Да сте чули правителството да обсъжда с бизнеса какво трябва да бъде електронното правителство?” Виж повече по темата Все пак в тази посока се провеждат преговори с Министерството на финансите и „има напредък по създаването на златен регистър на данъкоплатците”, казаха от БСК. Този подход може да бъде осъществен в скоро време. „Няма обаче нищо по въпроса за публичния регистър за ДДС и за акцизите, за плащанията по търговете”, посочи Данев.
Да се направи преглед на изпълнението на антикризисната програма в частта „данъчна ваканция”, настояват още от БСК. „Имахме предложение за пакет антикризисни мерки… включително за данъчна ваканция за предприятията, които не са си получили плащанията (от държавата)…Предложихме и прихващане. Няма реакция”, лаконично обясниха от БСК. „Активни сме, но няма чуваемост“.
Друга предложена мярка е въвеждането на задължително публикуване в
единен публичен онлайн-регистър
на всички такси, тарифи и лихвени условия на банковата система, както и на всички тарифи и условия по застрахователни операции. Тук отново има за какво да се критикува сегашното електронно правителство.
Сключване на
арбитражни клаузи в търговските договори,
с финансови застрахователни и публични институции, вкл. по обществени поръчки, с цел бързо решаване на търговски спорове, предлагат още от БСК.