В свое съобщение Европейската комисия обяви, че съществува реална необходимост от опростяване и рационализация на съществуващата структура на данъка върху добавената стойност, и в частност от намаляването му. Комисията смята, че в това отношение е възможно да се прояви по-голяма гъвкавост, която би позволила на държавите-членки да въведат намален ДДС в местната икономика, съобщиха от представителството на ЕК в България.
От друга страна, тази гъвкавост трябва да бъде балансирана, за да осигури правилното функциониране на вътрешните пазари и да избегне несъразмерни отстъпки към бизнеса. В тази посока са изтъкнати възможните мерки, но не е отправено конкретно предложение за нови категории продукти или услуги, тъй като е необходимо допълнително политическо обсъждане в държавите-членки, пише evropa.bg.
„Смятаме, че е нужна нова законодателна рамка за намаляване на данъка – по-рационална, по-прозрачна и по-гъвкава за държавите-членки”, обяви европейският комисар по данъчна политика и митнически съюз Ласло Ковач.
Съобщението на комисията се основава на резултатите от икономическо проучване на независим институт, както и на други забележки относно възможните начини за намаляване на данъците.
Главното заключение на това проучване е, че от икономическа гледна точка единният данък върху добавената стойност (в държава-членка) е най-добрият политически избор. Той би могъл да подобри в известна степен благоденствието на потребителите в сравнение с настоящата ситуация, да намали деформациите на вътрешния пазар, да опрости правилата и така да намали цената на отстъпката за бизнеса.
От друга страна, възможни са определени икономически ползи от въвеждането на намален ДДС във внимателно избрани сектори. Според изследването, представено от Европейската комисия, по-ниските стойности на ДДС биха довели до икономически ръст, ако успеят да убедят потребителите да харчат повече за определени стоки и услуги.
Такава промяна в потребителските навици позволява и нарастване на свободното време със свързаните по тях разноски. За определени местни услуги – особено тези от вида „направи си сам” – промяната е възможна. Съществуват и аргументи за предлагане на намален ДДС в сектори с по-ниско квалифицирана работна ръка с цел създаване на постоянни работни места.
Комисията смята, че има възможност да бъде предоставена по-голяма гъвкавост на държавите-членки при въвеждане на намален ДДС. Въпреки това, пространството за маневри е тясно. Във вътрешния пазар стоките и услугите трябва да бъдат търгувани в рамките на ЕС, без да се разрешават неприемливo изкривяване на конкуренцията за компании или държави-членки.
Деформации биха възникнали, когато потребителите пазаруват в други държави-членки, за да се възползват от намалените цени. Местните услуги, които не могат да бъдат доставяни от разстояние, са кандидати за намален ДДС, тъй като те не носят никакъв риск за вътрешния пазар. Въпреки това е необходимо политическо решение, което да определи точно в кои области този ход е приемлив.
Освен това, съществува опасност допълнително намаленият ДДС да доведе до нарастване на цените, като затрудни достъпа на търговците до единен пазар. Работата при различни такси за ДДС в различните държави-членки създава разходи, което става особено тежко там, където различията при таксите засягат не само няколко стоки и услуги, а стотици, с различни стойности на всеки намален данък. Тук отново е необходимо политическо решение, което да намери точния баланс между гъвкавостта и риска от прекомерни отстъпки.
Дерогациите за намаляване на данъците в държавите-членки, присъедини ли се преди 1 януари 1995 г., са в сила до приемането на окончателната структура на ДДС. От друга страна, много дерогации за намаляване на ДДС в останалите държави-членки изтичат в края на 2007 или 2008 г. Тези различия създават неравенство между държавите-членки, което няма съществено оправдание. Това може да предреши изхода от бъдещи дискусии за въвеждането на намалени данъци.
По тази причина Европейската комисия предлага удължаването на последно споменатите дерогации до края на 2010 г., за да предотврати конфликти при функционирането на вътрешния пазар. Това планирано удължаване има за цел да позволи задълбочен дебат, без неоправдано забавяне във времето, за да въведе общи правила, които ще влезнат в сила след 2010 г.