Доброто старо CD навърши тези дни 25 години. На 17 август 1982 година близо до немския град Хановер започва производството на компакт дискове. По това време CD-то представлява инженерно чудо. Днес, в ерата на iPod-и и дигитални данлоуди, неговото бъдеще е доста несигурно.
Първите дискове са съдържали “Алпийска симфония” на Рихард Щраус, припомня публикация в siliconvalley.com. Те биха звучали със същото високо качество и днес, казват от холандската фирма Royal Philips Electronics, която е разработи CD-то в съдружие с японския гигант Sony.
През 90-те години на миналия век звукозаписната индустрия се развиваше изключително добре, след като музикалните фенове замениха своите остарели касети и плочи с компакт дискове, правейки от CD-тата най-популярния формат за албуми. И днес все още дисковете носят най-много приходи в звукозаписната индустрия, но продажбите им са в постоянен спад от началото на десетилетието. В частност това се дължи на възхода на онлайн споделянето на файлове, както и на тенденцията потребителите да харчат все повече пари за друг вид забавление, като видео игри и DVD-та.
Имайки предвид обаче, че музикалните компании намаляват постоянно цените и експериментират с бонуси с цел да съживят остарелия формат, то е трудно да се представим, че ще мине и ден без CD-та.
Навремето опитът да се даде дигитално аудио на масите е било рискован технически ход, казват от Philips. Предлаганите полупроводникови чипове, необходими за CD плеърите, тогава са били най-напредналите, използвани в потребителски продукт. А когато през 1979 година идва съюзът със Soiny, лазерите все още са били в процес на разработване.
През 1980 година изследователи публикуват т.нар. “Червена книга” с оригиналните CD стандарти, както и уточнения кои патенти се държат от Philips, и кои от Sony. Холандската компания е разработила размерите на дисковете и лазерната технология, а Sony се е заела с дигиталното кодиране, позволяващо гладко и безгрешно възпроизвеждане на звука.
Дизайнът на CD-тата е бил вдъхновен от плочите. Те са гравирани със спирала от плитки каналчета, които се сканират с лазер – еквивалент на иглата на грамофона. Отразената светлина е кодирана в милиони нули и единици – дигитален файл. И тъй като каналчетата са покрити с пластмаса и лазерната светлина не ги износва, CD-то никога не губи своето качество на звука.
Важно събитие за CD-то било започването на масово производство на дискове в Германия, а през 1982 година Philips и Sony съобщават, че техният продукт е готов за пускане на пазара. През есента на същата година и двете компании започват да продават плеъри.
CD-то било невероятен хит. Sony продава изключително много плеъри и по-специално тези от сериите “Discman”, които са пуснати на пазара през 1984 година. Philips пък печели много и от продажбата на дискове, благодарение на това, че притежава Polygram, сега част от Vivendi на Universal Music Group. CD плеърът е помогнал на Philips да задържи позициите си на най-голям производител на потребителска електроника в Европа, докато в края на 90-те години не се появила Nokia с нейните мобилни телефони.