В момент, когато стачка на учителите парализира образователната система в България, доклад на Европейската комисия алармира за тревожно изоставане на реформите в образованието и обучението на Стария континент.
Европа се нуждае от ефективни инвестиции в своя човешки капитал. Това е посланието на Ян Фигел, европейски комисар по образованието, обучението, културата и младежта, към отговорните за взимането на политически решения в държавите-членки.
„Образованието и обучението са от жизнено значение, ако Европа иска да развие общество на база на познанията и да се конкурира ефективно в глобализиращата се световна икономика”, посочва Фигел, цитиран в публикация на представителството на Европейската комисия в България.
“За съжаление, докладът показва, че държавите-членки трябва да удвоят усилията си, за да може образованието и обучението на ЕС да посрещне предизвикателствата на 21-ви век”, допълва еврокомисарят.
Бавното темпо на реформите в образованието и обучението заплашва конкурентоспособността на Европа в дългосрочен план. Това е главният извод на годишния доклад на Европейската комисия за прогреса по отношение на целите, поставени в Лисабонската стратегия за повече работни места и икономически растеж.
Същият извод, но с много по-голяма сила важи и за българското образование. В последните години се проведе мащабна компютризация на училищата, но проблемът със заплащането на учителите остана нерешен. Така още в първата година от членството ни в ЕС, страната се изправи пред невиждана досега криза в образованието.
В изявление по повод исканията на учителите за увеличение на заплатите, министър председателят Станишев заяви, че трябва да се подобри качеството на обучението. Но гладна мечка хоро играе ли?
Документът на Европейската комисия акцентира върху няколко критерия в сферата на образованието, съгласувани от държавите-членки. От позитивна гледна точка, броят на завършилите математика, наука и технологии продължава да нараства, има умерен прогрес и по отношение на останалите критерии.
Въпреки положителното развитие в някои области обаче, цялостен прогрес в системите за обучение и образование в Европа липсва, констатира докладът, който разглежда периода от 2000 г. насам.
Лисабонската стратегия има за цел да превърне ЕС в динамична икономика, базирана на познанията, с повече и по-добри работни места и икономически растеж. Държавите-членки се съгласиха да прилагат стратегията, като работят към общи цели за своите системи в сферата на образованието и обучението. Прогресът им в това направление ще бъде наблюдаван спрямо набор от пет критерия, съгласувани през 2002 г. Всяка година Европейската комисия наблюдава прогреса, осъществен от държавите-членки.