Наредбата за отпадъци от електротехническо и електронно оборудване не е съобразена с реалните възможности за нейното прилагане, заявиха на пресконференция в петък браншови и национално признати работодателски организации.
Влизането й в сила да се отложи поне с 6 месеца, за да имат възможност засегнатите от нейното действие фирми да организират дейността си, с цел изпълнение на изискванията към тях, е предложението на бизнеса, огласено в сайта на БСК.
В пресконференцията участваха представители на Камарата на електротехниката в България, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Асоциацията на индустриалния капитал в България, Съюза за стопанска инициатива и Българската стопанска камара (БСК).
Според някои мнения, събирането на продуктови такси не решава проблема с рециклирането на отпадъците и по този начин практически не се прилагат изискванията на европейските директиви, посочват от БСК. Съществени проблеми за фирмите създава задължението за маркиране на опаковани продукти, което ще доведе до допълнителни разходи за преопаковане.
Като цяло, прилагането на Наредбата ще се отрази върху цените на електротехническото и електронно оборудване, което ще засегне конкурентоспособността на фирмите от сектора, ще намали потребителското търсене и ще ограничи достъпа на гражданите до този пазар.
Общо бе мнението, че Министерството на околната среда и водите категорично отказва да води ефективен диалог с представителите на бизнес организациите. Нещо повече – многократните писма и др. материали, депозирани в МОСВ, не получават никакъв отговор от страна на Министерството.
На 21 юни официалната позиция на бизнес организациите беше изпратена до министър-председателя и до свързаните с проблема министерства и комисии в парламента.
Европейската директива за отпадъците от електротехническо и електронно оборудване WEEE беше приета от Европарламента в началото на 2003 г. след няколко годишна разработка на базата на съществуващия опит в Европа за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци.
WEEE предвижда финансирането на тези дейности да става директно от производители и вносители, като те самите ги управляват, така че да бъдат оптимални и ефективни и да не се отразяват негативно на конкурентоспособността. Това е един нов ангажимент към обществото за екологична индустрия с минимални допълнителни разходи. Това е причината директивата да не предвижда никакво участие на държавата в управление на финансирането.
В българската Наредба, която транспонира европейската директива WEEE, държавата се намесва като субект, който да акумулира пари на бизнеса, да ги разходва по свое усмотрение, без да има никакъв ангажимент за събиране и оползотворяване на отпадналото ЕЕО, се посочва в становището на бизнеса.
Чрез ускореното въвеждане в сила на Наредбата, без консултации с бизнеса, без да му се дава време да организира изпълнението на своите отговорности, плащането на държавния данък под формата на продуктова такса остава единствената практическа възможност, се казва още в становището. Това ще намали шоково конкурентоспособността на българските производители като се натоварят с допълнителен данък. В същото време ще бъде насърчен сивият сектор, нелегалното производство, митническите измами и корупцията, а вероятно ще се насърчи и инфлацията, посочват представителите на бизнеса.