Ново предложение на Европейския съюз цели да забърза имиграционния процес за висококвалифицирани работници, което обезпокои някои от технологичните гиганти в САЩ. Не е тайна за никого, че американските технологични фирми ценят високо големия брой на временните визи H-1B и на разрешенията за постоянно пребиваване в страната, познати като зелени карти.
Компаниите се аргументират, че подобни инструменти са важни за използване на уменията на чужденци за позиции, където има дефицит на квалифицирани кадри. Това се отнася с голяма сила за мнозинството от магистрите и Ph.D. студентите-чужденци в американските университети, свързани със съответните технологични области.
Американските фирми се безпокоят, че, ако Конгресът не отреагира бързо на ситуацията и не увеличи бройките на тези визи, то в скоро време те ще загубят своите чуждестранни таланти за сметка на ЕС, писа CNET.
Предложението на ЕС се състои в създаване на по-бърза имиграционна програма, позната като “синя карта” – конкурент на зелената американска карта, която ще предлага на своите притежатели всички социални плюсове на ЕС. Това ще доведе до идването на 20 милиона допълнителни работници от Азия, Африка и Латинска Америка през следващите 20 години, според данни от различни доклади.
Идеолозите на програмата се надяват чужденците да получават сини карти за период от 1-3 месеца, което ще е доста по-бързо в сравнение със САЩ, където процедурата отнема между 5 и 10 години.
От Съвета на ИТ индустрията в САЩ казват, че ако правителството не направи нещо по проблема, то ЕС ще привлече най-добрите и брилянтни таланти в света. Сред членовете на тази организация са Apple, Microsoft, Dell, Cisco, IBM и Intel.
Все още обаче, американските компании нямат сериозна причина за безпокойство. ЕС обсъжда този свой ход още от 1999 година, като дори и сега, за да бъде създадена практически такава програма, проектът трябва бъде ратифициран от всички 27 страни-членки. Това впоследствие ще доведе до дебати за установяване на квоти, според нуждите от работна сила в съответната държава. Освен това планът среща и съпротива от страна на някои от големите държави, включително от Великобритания и Германия.