Идеята за изграждане на семантични мрежи (Semantic Web) се доближи с още една стъпка до своята реализация. Световният уеб консорциум W3C (World Wide Web) публикува спецификация на езика SPARQL, чрез който ще се правят запитванията (заявките) към семантичните мрежи.
Проектът Semantic Web предполага създаване на специализирани системи с елементи на изкуствен интелект. В подобни мрежи компютрите ще си взаимодействат едни с други без участие на човека, а приложенията сами ще разпознават информацията.
За да се реализират семантичните мрежи, във всеки документ или уеб страница трябва да се добавят мета данни, които дават информация за това кой, кога и къде е създал файла, за неговия формат, предназначение и т.н.
Досега W3C е одобрил спецификациите на три компонента на Semantic Web. Това са механизмът за описание на ресурсите RDF (Resource Definition Framework), онтологичният език OWL (Web Ontology Language) и езикът SPARQL, който позволява да се извличат данни от разпределени източници и може да служи като среда за интегриране на разнородни информации.
За разлика от традиционните езици за запитвания, SPARQL не е ограничен до определени формати на данните, в резултат на което чрез него могат да се извършват взаимодействия между различни типове информации. Значението на SPARQL за семантичните мрежи е както това на SQL за релационните бази данни, посочват от W3C.