Учебните заведения в страната трябва да подготвят много повече млади кадри, от които целият бранш изпитва остра нужда, смята Митко Митев – управител на Quality House
Днес повечето български софтуерни фирми работят по проекти на чуждестранни възложители. Около 70 до 80 процента от компаниите в сектора се занимават основно с аутсорсинг. През последното десетилетие именно аутсорсингът спомогна за бързото развитие и израстване на много ИТ фирми у нас, сподели пред TechNews.bg Митко Митев, изпълнителен директор на Quality House – компания, която вече 10 години работи успешно в областта на софтуерното тестване.
Строгите изисквания на чуждестранните възложители наложиха високо ниво на работа съответно и на българските им партньори. В този процес тестването на софтуера постепенно се превърна в неразривна част от ежедневната работа на софтуерните компании у нас.
„Днес огромна част от дейността ни е свързана с консултантски услуги. Провеждаме така наречения „acceptance testing” – проверка на качеството на софтуера от гледна точка на изискванията на възложителя. Работата ни като независим външен оценител е критична. Тестването, което се извършва от вътрешен QA екип, не може да бъде напълно обективно, тъй като екипът е подчинен на ръководителя отговорен за разработката на софтуера. Получава се конфликт на интереси и именно там се намесваме ние като независим консултант”, обясни Митев.
Аутсорсингът „дърпа напред” софтуерния ни сектор
Може да се каже, че аутсорсингът „дръпна напред” целия ни софтуерен бранш през изминалото десетилетие, посочи управителят на Quality House. Тази тенденция продължава и момента, като се обуславя от поне два фактора.
На първо място, това е малкият пазар в страната. Една софтуерна фирма не би могла да се развива добре, ако работи само за ограничения вътрешния пазар. Ето защо повечето компании у нас се насочват към чуждестранни клиенти.
Второ, процесът на преориентиране на западните клиенти към България като аутсорсинг дестинация обещава да доведе у нас още повече възложители. До неотдавна много от западноевропейските компании се насочваха към разработчиците в Индия, основно заради ниските цени. „Като оставим на страна културните различия и часовата разлика, качеството на предлаганите услуги от индийците постепенно донесе разочарование на западноевропейските фирми”, сподели Митев.
По неговите думи, причината е най-вече в мащаба – в Индия фирма с 2000 (две хиляди) програмисти се счита за малка, а западноевропейски клиент, който е поискал екип от 8-10 човека, изглежда просто незначителен. Затова сега западните възложители предпочитат да потърсят аутсорсинг доставчик наблизо – на Балканите, в Русия и Украйна. Софтуерните фирми в този регион са близки до Европа като култура и географско положение и не подценяват клиентите си. Освен това специалистите им са впечатляващо висококвалифицирани.
Към тези два фактора може да се добави и усещането, че пазарът на ИТ услуги отново набира скорост след застоя по време на кризата. „Преживели сме две кризи за тези 10 години! Видяхме с очите си как кривите на възход и охлаждане на икономиката се повтарят. В момента световният пазар излиза от последната криза. Икономиките са във възход и това се усеща по нарастващия брой проекти”, каза Митев.
„Това може само да ни радва като страна, известна по света с качествените си ИТ специалисти. Следва да ни притеснява обаче хроничният глад за ИТ кадри”, допълни мениджърът.
Браншът страда от недостиг на специалисти
Българските софтуерни специалисти действително са високо квалифицирани. Славата им на много добри професионалисти не е мит, а реален факт. Те обаче лесно намират реализация в чужбина, което е една от причините страната ни да страда от хроничен глад за кадри. „Принос” за него имат и политиките за обучение в университетите, които подготвят твърде малко на брой ИТ специалисти, смята Митко Митев. Както и останалите технологични фирми у нас, Quality House изпитва недостиг на специалисти. По груби оценки, кадрите, които не достигат на компанията, са около 50% от действащия персонал.
„Познавам много добри български ИКТ специалисти. Работят в големи, световноизвестни корпорации. Заемат, бих казал, критични за тези фирми позиции”, казва Митев, който от 15 години живее в Холандия, но често пътува до България и има ясна представа за качеството на софтуерните специалисти в Европа и у нас.
Въпреки, че в днешно време ИТ професионалистите тук получават големи заплати (в сравнение с други специалисти) и могат да живеят добре в България, малцина от тези, които са заминали да работят в чужбина, се завръщат. А тези, които работят у нас, са твърде малко, за да отговорят на глада за кадри в ИТ бранша.
Проблемът се изостри с навлизането на големи международни корпорации като VMware, SAP и Johnson Controls, които привлякоха повечето квалифицирани специалисти и продължават да търсят хора. Очаква се скоро и други големи международни фирми да разкрият офиси в страната, а това допълнително ще засили конкуренцията между работодателите при търсене на квалифицирани ИТ специалисти.
Учебните програми се нуждаят от осъвременяване
Недостигът на специалисти закономерно е принудил всички големи ИТ компании да разгърнат мащабни обучителни програми. Така те се опитват да компенсират и дефицита на кадри, и недостатъчната подготвеност на студентите, излизащи от техническите университети.
Учебните програми в областта на компютърните системи и технологии у нас имат нужда от сериозно осъвременяване. Често студентите дори не знаят, че имат и други възможности за професионална реализация освен „програмист” и разновидностите на тази специалност. Много от знанията, които натрупват, са практически неприложими в ново време, сподели Митко Митев.
Много от предметите, които се изучават в университета, са толкова остарели, че нямат никакво практическо приложение. Завършващите студенти излизат от ВУЗ-овете с огромни пропуски в знанията си и не са готови да практикуват професията. Ето защо фирмите са принудени да ги обучават.
Младите софтуерни специалисти имат и друг избор освен „програмист”
Повечето студенти, които изучават компютърни специалности, се готвят да поемат по пътя на престижната и много специфична професия „програмист”. Те обаче не подозират, че имат и много други възможности отвъд тази специалност. Могат да бъдат бизнес аналисти, проектни мениджъри, експерти в областта на качеството, посочи Митко Митев.
Необходимо е младите ИТ кадри от самото начало, още „на прага” на университета, да са наясно с пълния спектър от възможности да се развият професионално, категоричен е Митев. Освен тест специалист, всеки студент може да стане на по-късен етап от професионалното си развитие ръководител на проекти – една много ценена специалност в софтуерните фирми.
За целта е нужно учебните програми в компютърните специалности да се модернизират и да предложат, наред с чисто софтуерните знания и способности, и така наречените „меки умения”. Чудесен вариант би бил те да се усвояват чрез магистърска програма, смята Митев. Така придобитите знания в областта на софтуерния инженеринг ще се съчетаят със способности за работа в екип, управление на колектив и други важни качества за проектния мениджър.
„Когато преди години заявихме включването си в международния институт за софтуерно тестване ISTQB, ме попитаха колко хора очаквам да се обучат при нас. Казах им: петстотин”, спомня си Митев. „Знаете ли колко хора сме обучили и сертифицирали досега? Общо около 4000! От тях над 1000 са само от България”.
Тази „неочаквана” цифра дава поне две основания за оптимизъм, усмихва се Митев. От една страна, тя говори за разрастването на целия софтуерен сектор – и у нас, и в региона. От друга страна е потвърждение и за качественото му развитие. „Оптимист съм за бъдещето на софтуерния бранш”, отбелязва управителят на Quality House и продължава, въпреки неудобството, няколко пъти в годината да пътува от Холандия до България с нестихващата надежда, че може би някой ден ще работи и живее постоянно тук.
dobre