Eколози: Източна Европа е най-застрашена от TTIP

Европейските правителства вече са платили най-малко 3,5 млрд. евро на частни инвеститори, заради включен в международните търговски сделки механизъм за уреждане на спорове между инвеститор и държавата (УСИД/ISDS). Анализът „Скритата цена на търговските споразумения на ЕС”, изготвен от „Приятели на Земята Европа”, заедно с партньорски организации, вкл. българското екологично сдружение „За Земята”, показва степента, в която включването на тези специални арбитражни права за инвеститорите в предишните търговски договори е позволило компании да съдят европейските правителства в тайни съдилища.

Засега са известни 127 дела по УСИД, повдигнати срещу 20 държави-членки на ЕС от 1994 г. насам (инфографика: „За Земята”)

С новите споразумения между ЕС и Канада (ВИТС/CETA) и ЕС и САЩ (ТТИП/TTIP), които се подготвят за подписване в момента, се увеличава значително рискът от дела и заплащането на обезщетения от държавните бюджети, когато нови закони или политики пречат на възвращаемостта на инвестициите на компаниите, сочи докладът, разпространен от сдружение „За Земята” по-рано тази седмица.

Според проучването, страните-членки от Източна Европа са най-силно засегнати от искове за обезщетение. Полша е на първо място в класацията с постигнатото споразумение за 2 милиарда евро с Eureko – холандска застрахователна компания.

Законите, свързани с околната среда, са най-често атакуваните, като заемат две трети от документираните случаи. Изследването обхваща 127 дела по двустранни инвестиционни договори и други международни договори. Заради потайния характер на арбитражния процес, част от информацията относно претендирани и изплатени на инвеститори суми не е на разположение.

„Секретността, която обвива арбитражите по УСИД означава, че тези цифри могат да са само върха на айсберга. Огромните суми не оставят никакво съмнение, че такова специално третиране на чуждите инвеститори представлява неприемлива тежест за данъкоплатците”, коментира Ивайло Попов от „За Земята”.

По неговите думи, ако се подпишат споразуменията ВИТС и ТТПИ с включени арбитражни клаузи, ще наблюдаваме нарастване на исковете и изплатените обезщетения в порядъка на милиарди евро, които гражданите на страните „ще бъдем принудени да платим”.

През миналата седмица Европейската комисия публикува дългоочакваните резултати от общественото допитване относно включването на арбитражните механизми в търговското споразумение със САЩ. Докато мнозинството от отговорите изцяло отхвърлиха специалните привилегии на инвеститорите, като част от търговските преговори, Европейската комисия заяви, че ключовият въпрос на допитването е бил относно предвижданите от нея реформи на УСИД и намирането на точния баланс.

Повече от 97% от отговорите на гражданите са против включване на механизма в това търговско споразумение. Въпреки това, Европейската комисия обяви, че ще продължи с програмата си за реформи на механизма и засега не се отказва от него.

Основните заключения от проучването включват:

• известни са 127 дела по УСИД, повдигнати срещу 20 държави-членки на ЕС от 1994 г. насам;
• данни за компенсациите, претендирани от чуждестранни инвеститори, са обществено достъпни само в 62 от общо 127 случая (48%) и са на стойност близо 29 млрд. евро;
• най-голямата известна сума, която е била присъдена от арбитраж срещу държава, е на стойност 553 млн. евро (в случая на Ceskoslovenska obchodni Banka срещу Словашка република;
• споразумението, постигнато в рамките на УСИД с най-голяма известна сума, е за 2 млрд. евро, платени от Полша да Eureko, холандска застрахователна компания;
• 76% от известните случаи (97 от 127) са срещу нови страни-членки, които се присъединиха към ЕС в периода между 2004 г. и 2007 г.;
• 26 жалби по УСИД са насочени срещу Чешката република (20% от общия брой), което я прави държавата-членка на ЕС с най-много заведени срещу нея дела;
• 60% от случаите (75 от 127) касаят приети от страните законодателства за защита на околната среда.

„Тези специални привилегии за инвеститорите създават опасен смразяващ ефект за провеждане на политики и въвеждане на закони за защита на хората и околната среда. Затова и 140 000 от общо 150 000 граждани, участвали в публичната консултация за УСИД, казаха „Не на УСИД”. Търговските сделки между ЕС и САЩ, и ЕС и Канада са троянски кон, който ще навреди на демокрацията и затова ние сме против тях”, заключи Ивайло Попов.