Законът за киберсигурността цели да укрепи доверието към онлайн услугите от страна на потребителите, заяви вицепрезидентът на Европейската комисия – Андрус Ансип
Европейският съюз планира да приеме първия си закон за киберсигурност. Документът ще застави интернет гигантите да разкриват информация за атаки срещу техните системи, като в случай на отказ ще бъдат глобявани.
Експерти на Европейската комисия, Европейския парламент и държавите-членки на ЕС са определили области, в които ситуацията с киберсигурността трябва да се подобри. Става въпрос преди всичко за дейността на компании, които създават и обслужват инфраструктура в областта на енергетиката, транспорта и здравеопазването.
Подготвяният закон за киберсигурността цели да укрепи доверието към онлайн услугите от страна на потребителите, заяви през седмицата вицепрезидентът на Европейската комисия – Андрус Ансип. Законът няма да се простира върху социалните мрежи.
Доколкото обаче интернет няма граници, проблем в една държава може да се отрази и на останалите в Европа. Това заставя ЕС да търси глобални решения за обезпечаване на киберсигурност.
Европа се опасява, че нейната икономика може да бъде подкопана от кибервойни. Основната заплаха идва от хакери, който действат по поръчка на враждебно настроени държави. Обект на внимание е също така „сенчестата мрежа”, която помага на участниците да остават анонимни при сключване на незаконни сделки.
Всяка година големите играчи в ИТ сферата инвестират огромни суми в киберсигурност. Microsoft, например, харчи по над $1 млрд. за изследвания и разработки в тази област, колкото и водещата компанията за сигурност Symantec. Новите регулации, подготвяни от ЕС, може да наложат още по-големи разходи за киберсигурност.
Борбата е за овладяване на кибер пространството като господар на света и човеществото. Но никога на да бъде в един малък кръг и в едни и същи рице докато има честни, почитни, достойни хора и това един от главните причини за напредъка на човеществото.
INTEL в андроид мобилни устройства е шпионин в джоба
Едуард Сноудън показа, че процесорите на Intel са така проектирани, че да позволяват външна намеса, избягвайки антивирусните програми. Висши лица от ЕС бяха шпионирани по този начин. Няма никаква реакция от институциите на ЕС срещу Intel, а само срещу Агенцията за национална сигурност на САЩ която е провела самото подслушване. За какви закони говорим, след като на половината компютри в света може да бъдат подслушвани и никой не взима отношение?