За първи път в историята едно от най-старите копия на Библията ще стане достъпно за разглеждане онлайн тази седмица, 16 века след неговото създаване.
Университетът в Лайпциг, един от четирите пазители на старинния текст, съобщава, че част от ръкописа Codex Sinaiticus, който включва най-стария пълен препис на Новия завет и за който се вярва, че е бил написан от ранните християни в Египет, ще е достъпен за любопитните да го разгледат в интернет този четвъртък (24 юли).
Посетителите на сайта codex-sinaiticus.net ще могат да видят изображения с висока разделителна способност на Евангелието от Марко, много старозаветни книги и оригиналните бележки (глоси) към текста.
Лайпцигският университет ще покаже над 100 страници от пергамента. Това е първата стъпка към целта да се публикува пълният ръкопис до юли 2009 г.
Улрих Йоханес Шнайдер, директор на библиотеката на Лайпцигския университет, смята, че онлайн публикуването на Codex е шанс за всички хора с интернет достъп да се докоснат до реликва с фундаментално значение за християнската общност. Германските и английски преводи на ръкописа ще са на разположение на интернет потребителите, които не са вещи в гръцкия – оригиналният език на Синайския препис, обяснява Шнайдер.
Експерти смятат, че документът, датиран между 330 и 350 г. сл. Хр., е най-старото познато копие на Библията наред с Codex Vaticanus, друго древен препис на светото писание.
Ръкописът е пренесен в Европа парче по парче от манастира “Света Екатерина” в планината Синай, където Константин вон Тишендорф, германски учен, открил няколко листа през 1844 г. Било му разрешено да занесе някои от находките в Лайпциг.
През 1859 г. Тишендорф се върнал в манастира с руски паспорт и събрал най-голямата част от Библията. Тя останала в Санкт Петербург до 1933 г., когато Сталин продал 694 страници за 100 000 лири стерлинги на Британския музей, където се съхраняват до днес.
“Първата част определено е била подарък на Тишендорф, но това не е сигурно за втората. Всички монаси подписали договора по едно и също време, но според слуховете сделката не била справедлива за тях”, твърди Шнайдер и допълва, че вероятно има известна доза истина в това твърдение.
Разкрития сочат, че оригиналният Codex сега се пази в четири различни места в Близкия изток и Европа. Руската национална библиотека, Британската библиотека и манастирът “Света Екатерина” обединили усилията си по осъществяването на този проект.
“Фантастично е, че благодарение на технологията днес можем да направим достъпни и с много високо качество най-старите културни артефакти – онези, които някога са били толкова ценни, че не са били показвани на никого”, отбелязва Шнайдер.