Ново предложение на Европейската комисия цели да гарантира на музикалните изпълнители финансови постъпления от техните най-ранни записи, дълго време след като са били пуснати в продажба, съобщава сайтът на изпълнителния орган на ЕС.
Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Нана Мускури и Хулио Иглесиас – всички те изпълняват песни от почти половин век. Настоящите закони за авторското право обаче осигуряват защита само в продължение на 50 години, така че даден певец спира да получава авторски възнаграждения за най-старите си изпълнения по време, когато е възможно най-много да се нуждае от средства.
Предложението ще осигури на изпълнителите допълнителен приход от 150 до 2000 евро на година. Въпреки че това може да не е много за певци като по-горните, които пълнят цели стадиони, то може да внесе голяма промяна в живота на сесийните музиканти, които се наемат само за един запис и получават само един хонорар.
Предложението на комисията предвижда удължаване на срока на защита на записани изпълнения и на самите записи от 50 на 95 години.
Освен изпълнителя продуцентът на записа също ще спечели от промяната в закона. И двамата ще получават хонорар за всяко излъчване на тяхно произведение по радиото или на обществени места, като барове и търговски центрове.
95-годишният период на защита ще затвори празнината в доходите, която някои музиканти изпитват в по-стара възраст, и ще хармонизира законите за авторските права на изпълнителите с тези за правата на писателите.
Увеличаването на сигурността на доходите на изпълнителите трябва да спомогне за това да останат в Европа, вместо да се преместват в страни с по-строги закони за авторските права, посочват от ЕК.
Защитата също така ще се разпростре върху музика с повече от един автор, което на практика е по-голямата част от музиката. Авторските права за подобни произведения ще изтичат 70 години след смъртта на последния жив автор.
Предложението е придружено от допитване за авторските права, което трябва да установи дали настоящите закони предлагат достатъчна защита на „продуктите на знанието“, като например резултатите от научни изследвания, и дали авторите и издателите имат стимул да споделят това знание.
Представените доводи за причината за промяната в закона са пълни глупости и прах в очите. Целта на закона е големите звукозаписни компании да не изпуснат тлъстия кокал.
Който иска да види една по-различна (и може би по-добре защищаваща правата на музикантите, на потребителите и на обществото) гледна точка, нека прочете речта на Ричард Столман относно авторското право тук:
http://www.cybuild.com/~kat/stallman-ndk-2005/index-bg.html