В опит да накарат роботите да разбират идеи, изследователите използват техники за изучаване на език, предназначени за работа с деца. Като част от проект на учени от университета в Плимут, ще бъдат построени два робота с инсталиран в тях софтуер, който ще им позволи да взаимодействат помежду си и да обменят научена информация подобно на хората.
Работата в Плимут е най-новият проект сред множеството амбициозни инициативи, имащи за цел да приложат процеса на изучаване при хората в автоматизирани системи (роботи). За разлика от европейския проект COSPAL, който цели да научи роботите да извършват различни действия, проектът от Плимут ще се концентрира върху значението на думите, разкрива публикация в theengineer.co.uk.
Учени от университета казват, че все още роботите не познават значението на нещата. Единствените техники за „образоване” на роботите в момента са свързани с използване на математически трикове и статистически данни, чрез които машините дават повече или по-малко точни отговори. За пример учените дават търсачките в интернет, които, при въвеждане на термин, откриват съвпадения между думите от полето за търсене и уеб страниците. Но макар и този подход да е изненадващо ефективен за намиране на свързани със значението на термина сайтове, то търсачките не могат да разберат какво точно търсят потребителите.
Ето защо и търсачката не може да отговори на един елементарен въпрос като „плуват ли камъните”, тъй като тя не разбира значението на думите.
Първите роботи ще бъдат проектирани да стимулират човешко взаимодействие. Те ще имат дълъг врат, подобно на ръката на индустриалните роботи, и лице, което ще може да се движи и върти свободно, за да оглежда даден обект от всички страни.
В главата на робота ще има вградени говорители, микрофон и две камери, за които учените казват, че ще могат да разпознават хората в стаята, да правят контакт „очи в очи”, да проследяват погледа на хората, както и да разпознават значението на жестове на посочване, като ги свързват с обекта, който бива сочен.
От Плимут обясняват също, че ще направят робота да изглежда миловиден и ще се опитат да подмамят хората да преподават информацията на робота по начина, по който биха го направили с едно дете.
Учените съобщиха, че машината ще притежава интелекта на три или четиригодишно дете, що се отнася до капацитета й да разбира нещата, но изследователите се стремят действията на робота да са като на две- или тригодишно дете. Ако успеят да осъществят плановете си, това би бил голям успех за изследователите.
Екипът от учени се надява да проучи с помощта на детски психолог по какъв начин малчуганите придобиват знания за говорене на даден език и как научават значението на думите в ранните си години. След това, изследователите ще се опитат да имплементират в роботите си „триковете”, които специалистите използват при работата си с деца.
Така например, децата винаги предполагат, когато чуят нова дума, че тя се отнася до целия предмет. Ако им се покаже кукла и се каже „виж, ръка”, то те ще си помислят, че „ръка” означава цялата кукла. Това предметно ограничение, което децата притежават, им помага да научат някои неща изключително бързо.
Екипът от Плимут планира да ускори процеса на учене, обучавайки повече от един робот на различни места. След това, роботите ще бъдат събрани на едно място, където те взаимно ще се учат на различната информация, която са придобили, без да се извършва помощ или контрол от страна на човека.
Целта е роботите да научат понятия, включително значението на думите, имената на предмети, прости глаголи и връзки между различни обекти, като местоположение и други.
След приключване на тази фаза способността на машините за разбиране ще бъде тествана посредством елементарни игри.