Всеки потребител на интернет разкрива без да иска или съзнателно информация за себе си. Тенденцията на тласкане на софтуера към изчислителните „облаци” увеличава риска за личните данни на потребителите – хората са принудени да доверяват своята информация на интернет. Уеб сайтовете редовно прихващат данни, които биха могли да разкрият части от личния живот на потребителите, заяви Грег Конти, професор от Военната академия на САЩ по време на тазгодишната хакерска конференция в Лас Вегас.
В настоящата интернет тенденция за преминаване към облаци от изчислителни ресурси, вместо да бъде инсталиран в персоналните компютри на потребителите, софтуерът се предлага с приложения, които се хостват извън PC-тата. Типичен пример за тази практика представляват уеб базираните имейл услуги, като предлаганите от Google и Yahoo например. Светът на изчислителния облак постепенно се разширява, включвайки в себе си софтуер за документи, счетоводство, таблици за изчисления, редактиране на снимки и много други подобни услуги.
Появата на изчислителния облак е важна както за потребителите, така и за компаниите – oсвен предимства, тенденцията има и недостатъци. В изчислителния облак информацията се съхранява някъде другаде, а не в компютъра на потребителя. Това по принцип се смята за лоша идея, заявява американският професор. Интернет потребителите вече разкриват огромни количества данни за себе си, използвайки онлайн търсене и софтуер зa навигация.
Основни примери за това как хората разкриват своите данни представляват социалните уеб мрежи. Там потребителите качват свои клипове, снимки и мисли, които, по общо мнение, могат да се видят само от избраните от тях приятели. Потенциалните данни за разкриване от профила на даден човек, свързани с членовете на този вид сайтове, се съхраняват в компютри на собствениците на социалните мрежи. Ако направиш интернет търсене на своето име и след това проследиш на карта пътя до дома си – това кой си и къде живееш остава записано завинаги в базата данни на фирмите доставчици на услугите.
С навлизането на изчислителния облак копия на документи, таблици или други файлове, създадени с помощта на външни приложения, могат да бъдат съхранявани от компаниите, които доставят услугите. Но когато информацията се намира в обществен домейн, то това е краят, казва Конти. Това е така, защото данните, които се намират на потребителския компютър, могат да получат защита от закона. Случаят не е такъв, ако файловете на потребителя се намират в друга, а не в собствената му машина. Като примери за опасността от злоупотреба се посочват два случая. Наскоро американското министерство на правосъдието се опита да надникне в данните от търсене на Google, а Китай подложи на натиск Yahoo да разкрие самоличностите на поддръжниците на демокрацията, които публикуват своите мнения онлайн.
Липсата на законово регулиране в тази насока поставя демократичния по принцип имидж на Мрежата под въпросителна. Всъщност уеб пространството се превръща в пространство, в което всеки знае за всекиго по нещо, а движещите конците – всичко за всички. Информацията, която хората дават на онлайн компаниите, е прекалено голяма и опасна, а ситуацията ще се влоши, преди да бъде отчетено подобрение. Според специалисти по сигурност, записите от имейл и текстови съобщения редовно се запазват, а за уеб сайтовете е практика да използват софтуер, който проследява от къде идват онлайн посетителите и къде отиват след това.
Наред с това софтуерът, използван за постване на онлайн реклами, събира информация за действията на хората в интернет, за да може посланията да стигат по-ефективно до целевата аудитория. И дори интернет фирмите да подкрепят неприкосновеността на личните данни на потребителите, няма гаранция, че няма да бъдат накарани да сторят това чрез съдебна заповед или при идването на нов собственик, с различни идеи.
Компании се консолидират, но и умират. Един ден и Google ще умре. Какво тогава ще стане с цялата информация, която компанията е събрала, остава големият въпрос.