Свръхрегулации и такси тероризират бизнеса

Броят на административните актове и наказателни постановления бележи сериозен ръст (около 60%) в периода 2014-2015 г.

У нас е налице свръхрегулация, тъй като над 500 администрации управляват повече от 2500 регулаторни режима, голяма част от които биха могли да бъдат отменени или смекчени, заяви зам.-председателят на БСК Камен Колев на днешния форум „Администрацията – помощник или препятствие за развитието на бизнеса в България”, организиран от Камарата и сп. Бизнес клуб.

Нещо повече, продължава съществуването на феномена „незаконни регулации”, при който най-вече общинските администрации въвеждат и управляват регулаторни режими, при положение че нямат законово право да го правят. Според Камен Колев, Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е чудесен, но за да стане действително работещ, е необходима промяна в повече от 80 други закони.

Друг важен проблем в комуникацията „бизнес-администрация” е приемането на нормативни актове без необходимата пълноценна оценка на тяхното въздействие. Доколкото изобщо се прави спорадично такава, тя най-често е формална и непълна, а последваща оценка на вече влязло в сила законодателство практически липсва.

Броят на административните актове и наказателни постановления бележи сериозен ръст (около 60%) в периода 2014-2015 г., но в същото време е налице некачествено оформяне на тези актове. Над половината от оспорените в съда наказателни постановления биват отменени. Друг е въпросът, че едва 6% от наказателните постановления биват обжалвани, което пък е индиректна негативна оценка за работата на съдебната система у нас.

Според Николай Димитров от Център за законодателни оценки и законодателни инициативи, голяма част от заетите в администрацията не познават актуалната нормативна уредба и често това е причина за неадекватни изисквания към потребителите на административни услуги.

Подобряването на административното обслужване, намаляването на административния натиск върху бизнеса и минимизирането на условията за корупция могат да станат факт единствено чрез ускорено въвеждане на електронното управление, отбелязаха участниците в дискусията. За съжаление обаче, общо бе мнението, че по този въпрос все още не може да бъде отчетен съществен напредък.

През последните 15 години се разходват средно по 200 млн. лв. годишно за въвеждане на електронно правителство, т.е. до момента държавата е похарчила за целта над 3 млрд. лв., а плащания вече са предвидени и за следващите години. Срещу вложените средства към момента резултатът е, че:

• само 8% от регистрите имат обмен и интеграция на данни с други регистри;
• 1/3 от регистрите са само на хартия;
• eдва 1% от документооборота минава през Единната система за междуведомствен обмен на документи (ЕСМОД);
• 102 администрации предлагат 2826 е-услуги, като едва 4% от тях са за двустранна комуникация, а 74% са само предоставяне на информация, което е най-ниското ниво на е-комуникация;
• 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации: Агенция по вписванията, Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО.
• налице е необходимост от унифициране на достъпа до е-услуги, тъй като отделните администрации изискват различни видове идентификация от своите потребители.

Ефектите от въвеждането на електронно управление са силно видими, когато се съпоставят някои показатели на България и Естония (страната с едно от най-ефективните е-управления). По данни на Световната банка, необходимото време за получаване на оперативен лиценз в Естония е 16 дни, а у нас – 40 дни, необходимото време за стартиране на бизнес в Естония е 3,5 дни, а у нас – 18 дни.

В Естония за справяне с изискванията на правителствените разпоредби мениджърите отделят 6,6% от времето си, а у нас процентът е 16,1. Времето за износ в Естония е 6 дни, а у нас – 18, времето за внос в Естония е 5 дни, а у нас – 17. В Естония времето за подготовка за плащане на данъци е 81 часа, а у нас – 423 часа. На този фон не е изненадващ и фактът, че за Естония Световната банка отчита нулева корупция, а у нас 8,9% от фирмите декларират, че са били подложени на искане за плащане на поне един подкуп.

Съвсем в рамките на очакванията, участието на държавните органи в дискусията беше скромно, а на поканата на организаторите се отзоваха администрациите, които могат да се похвалят с положителни резултати по отношение комуникацията с бизнеса. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Бойко Атанасов, например, с основание отчете, че управляваната от него администрация е първенец по отношение предлагането на електронни услуги за гражданите и бизнеса, при това напълно безплатно.

„Ние няма да направим плащането на данъци приятно за вас, но поне можем да го направим удобно и лесно”, каза Атанасов. Той информира, че НАП продължава работата по интегрирането на електронните си системи с тези на други администрации, така че броят на ефективните електронни услуги да продължи ускорено да расте и в идните месеци и години.

На другия полюс се озоваха администрации като Агенцията по вписванията, за която участниците във форума отбелязаха, че се е превърнала в приходна агенция, насочила вниманието си към събиране на огромни по обем такси и очевидно забравила, че би следвало да работи в услуга на бизнеса. Годишната издръжка на агенцията е в размер на около 16 млн. лв., а приходите от такси са над 53 млн. лв. Това не е изолиран случай – по аналогичен начин стоят нещата и с други администрации.