Науката се опитва да развива с много бързи темпове нови технологии, с които да се противопостави на тероризма. Наскоро американска лаборатория представи иновационни устройства с невиждани досега сензори, способни бързо да засекат експлозиви, радиация, химикали и биологични агенти.
Технологиите обещават устройства с миниатюрен обем и високо ниво на полезност, благодарение на които радиацията от “мръсна” бомба, например, ще се засича от айфона на произволен пътник. Лаптопът пък ще предупреждава своя собственик за наличие на експлозиви, намиращи се на повече от 200 метра от него. Ръчно устройство ще открива само за няколко секунди спори на антракс във въздуха, а друго с големината на мачбокс ще усеща дори малки количества на изпуснати в атмосферата опасни химикали.
Учените много биха искали да създадат устройство, наподобяващо трикодера от култовия сериал “Стар Трек” – насочено към даден обект, да казва какво представлява той, писа msnbc.msn.com. И ако все още науката не е съвсем готова смело да отиде там, където нито един човек не е бил, то изследователите вече са направили огромни крачки към осъществяване на своите мечти, в сравнение с дните, когато сензорите бяха трудно подвижни и преносими устройства. А освен това, със смаляването на размера, разходите също намаляват.
За да бъдат засечени експлозиви, се сканират хора, багажи, корабни контейнери, пощенски пакети и т.н. Много е важно импровизираните експлозивни устройства, които в последно време се появяват навсякъде, също да бъдат улавяни от детекторите.
Една нова технология на американската Национална лаборатория в Оук Ридж, позната като далечна фотоакустична спектроскопия, позволява на движещи се хора от разстояние да засичат опасности. Естествено се предполага, че дистанцията няма да е прекалено голяма, така че да може от превозно средство, което се движи с нормална скорост по улицата, да се сканира за експлозиви.
В лабораторна обстановка изследователите успели да засекат остатък от динамит и два други вида експлозиви, намирайки се на около 20 метра от тях, като методът на учените не само е открил взривните вещества, но е посочил и какви са те.
Използваната технология, описана по-рано тази година в списание Applied Physics Letters, води началото си от първите наблюдения на Александър Греъм Бел. През 80-те години на 19 век той забелязва как някои честоти на светлината могат да произвеждат звукови вълни, когато се сблъскат с дадена повърхност. Разработката на лабораторията в Оук Ридж позволява на учените да идентифицират материали на открито, вместо да използват херметизирана стая, което би подкопало приложимостта на метода.
Същността на технологията се състои в изпращане на светлинни импулси от лазер към дадената цел. Отразената от повърхността на целта светлина генерира ключов звук, когато бъде превърната във вибрация посредством взаимодействие с тънък настроен камертон от кварц.
И тъй като всяка молекула притежава уникален спектроскопичен сигнал, акустичната форма на сигнала може да бъде използвана като отпечатък, за да бъде идентифициран съставът на опасното вещество. Чрез по-широкия спектър на лазерната светлина, която се изпраща към обекта, резолюцията се увеличава, точно както по-детайлното разглеждане на отпечатък позволява по-точна идентификация на притежателя му.
При използване на по-силни лазери обхватът на засичане може да се увеличи до над 100 метра, твърдят учените.